Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Бонус глава #3

- Майка ти е наистина много мила. - казах след дълъг миг на мълчание. Нейтън не отговори нищо и обърнах глава, за да го погледна. - Защо не си й казал, че си се върнал от армията?
- Защото бях задник и бях изпълнен с ненавист. - каза той.
- Все още ли изпитваш тази ненавист?
- Не. - усетих го как се напряга зад мен. - Не мога да повярвам, че позволих на това да ме отдалечи от семейството ми. От Мат и Келси. Сега е твърде късно, аз съм непознат за тях. - в гласа му имаше тъга и тя разби сърцето ми.
- Не е твърде късно, затова сме тук. - казах тихо.
- Просто... - той се поколеба. - Не знам как да започна да поправям нещата. Знам, че бях несправедлив с нея.
- Бил си огорчен, Нейтън, и съм сигурна, че едно просто извинение ще означава всичко за нея.

Той се наведе и целуна сгъвката на шията ми, като изпрати тръпки по цялото ми тяло.

- Съжалявам, че не ти разказах повече за майка ми и... добре де, семейството ми.

Усмихнах се, когато се обърнах да го погледна.

- Всичко е наред.
- Казах й много ужасни неща, когато се събра с Джон... - поклати глава той. - Бях толкова несправедлив с нея, с Джон, а те ме приеха обратно в живота си. Не го заслужавам.
- Нейтън... - въздъхнах и прехвърлих десния си крак върху лявата страна на коня.
- Хана, какво правиш? Ще паднеш. - предупреди ме Нейтън и затегна захвата си около мен.

Прехвърлих левия си крак от дясната страна и се обърнах, така че да бъда лице в лице с Нейтън. Усмихнах му се.

- Ти си най-добрият човек, когото познавам... - поставих длан на бузата му. - И любящ... и грижовен...

Той се подсмихна.

- Продължавай.

Засмях се тихо.

- И красив.

Той кимна с усмивка.

Наклоних се и поставих устните си върху неговите.

- И секси. - отворих очи и срещнах неговите зелени. - Ти заслужаваш всичко, Нейтън.
- Не те заслужавам.
- Не казвай това. - казах с неодобрение. - Обичам те.

Той се ухили.

- Колко?

Усмихнах му се.

- До Луната и обратно?

Той се разсмя.

- Това е такова клише.
- До Луната и назад милион пъти?