Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава тринадесет

Гледна точка на Нейтън

Първият Колинс, с когото се запознах, беше Кристина Колинс, съпругата на Ричард. От това, което знаех, тя беше тази, която се занимаваше с наемането на "обслужващите хора", както ни наричаше. Първото нещо, което научих за нея беше, че е много строга и надменна жена. Не очаквах нищо друго. Бях работил с богати семейства и преди и съпругата беше почти винаги най-надменната. Не я обвинявах. Сигурно е трудно да не станеш надменен, когато изведнъж се озовеш с толкова много пари.

- Трябва да запомниш веднъж завинаги, че си тук да ни охраняваш и за нищо друго. - беше ми казала онзи ден, докато седях на стола на съпруга ѝ в неговия кабинет, а тя обикаляше около мен, сякаш очакваше да направя нещо неуместно.

Аз кимнах.

- Разбира се, мадам.

- Ще бъдеш под мое наблюдение през първите няколко седмици, не си мисли, че работата ти тук е сигурна. - тя ме погледна твърдо със сините си очи. - Ще те наблюдвам.

Не знаех какво да кажа, затова просто кимнах. Бях назначен за нейн бодигард през цялата седмица и не беше толкова лошо, колкото очаквах да бъде. Тя се опитваше да направи живота ми невъзможен, давайки ми безкрайни заповеди. Понякога се чувствах по-скоро като роб, отколкото като бодигард. Но аз бях работил с други от нейния тип, така че успях да го превъзмогна и просто се надявах да ме преместят на друг член от семейството.

През първата седмица се срещнах с Никълас Колинс, вторият по големина, и съпругата му, Рейчъл, която беше най-смирена, поне към работниците. Дори понякога готвеше за всички ни. Тя винаги беше много мила. Срещнах се и с Дерек. Само го видях. Истината беше, че той пътуваше много и тъй като беше наистина известен модел, живееше в Париж. Също така се запознах с Колтън, който тогава още живееше в имението с всички останали. Той беше сгоден и изглеждаше много щастлив с годеницата си.

В неделя, точно една седмица след първия ми работен ден, бях повикан в офиса от самия г-н Ричард Колинс. Да се каже, че бях нервен, щеше да бъде доста сдържано изказване. Кой не се изнервяше, когато бива повикан в офиса на шефа си? Ричард беше голям, важно изглеждащ човек. Когато влязох, той седеше зад бюрото си с отворен пред себе си лаптоп и говореше по телефона. Беше зает с промотирането на новия си филм и до този момент не го бях срещал.