Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава девет

Следващите няколко часа преминаха наистина бързо. През по-голямата част от пътя бяхме мълчаливи, но това беше удобна тишина. Което, разбира се, ме изплаши. Всичко свързано с Нейтън ме плашеше. Знаех, че започвам да го харесвам и не можех да направя нищо по въпроса.

- Какво правеше преди да станеш бодигард? - попитах го, когато нощта започна да се спуска върху нас.

Тъмна сянка премина през красивото лице на Нейтън.

- Бях в армията.

- Бил си? - попитах шокирано. В същото време това обясняваше уменията му за палене на огън, начина, по който той не искаше да спи, колко добре тренирано беше тялото му. - На колко години си?

Той се засмя, но усетих напрежение в него. Можех да усетя, че не обича да говори за това. Не го обвинявах.

- На 24. Присъединих се, когато бях на 18 и завърших гимназията.

- Искал си да следваш стъпките на баща си. - осъзнах.

Той кимна бавно, гледайки право напред.

- Да, исках. Майка ми никога не го прие, всъщност тя никога не е приемала нещо, което правя.

Усмихнах се тъжно.

- Вярваш или не, но знам точно как се чувстваш.

Той сви рамене.

- Всъщност никога не съм говорил за това с някой...

- Защото нямаш никакви приятели? - подразних го, опитвайки се да повдигна настроението му. Колкото и да не ми се искаше да призная, харесваше ми, когато Нейтън беше щастлив и се смееше. Той ме караше да се чувствам добре. Той беше оптимист и започвах да го харесвам.

Той се засмя.

- Общо взето, да.

Погледнах през прозореца за момент.

- За това ли не спиш? - наистина не исках да го притискам, но в същото време не можех да го пусна.

Не гледах към него, но с ъгълчето на окото си забелязах, че ръцете му стискат здраво волана.

- Просто не съм свикнал да спя, това е всичко.

Кимнах бавно, знаейки, че лъже.

- Добре.

Разбрах, че не му харесва да говори за това, но не можех да не се притеснявам за него. Да не спи човек не беше здравословно. Чудех се колко ли лоши бяха кошмарите му.