Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и едно

На следващата сутрин се събудих от нечие силно побутване.

- Спри. - изпъшках, гласът ми беше дрезгав от съня. Очите ми се отвориха, когато усетих да падам от леглото.

- Събуди се!

Намръщих се срещу майка ми от пода.

- Мамо? Какво става? - попитах, избутвайки косата от лицето си.

- Облечи се! - каза тя и разтвори рязко завесите. - Закуската е готова и имаме гости.

- Какво? - попитах, изправяйки се и се върнах отново на леглото. - Не искам закуска, искам да спя.

Какво ѝ ставаше? Не можех да си спомня последния път, когато беше в стаята ми. Това ли беше топлото ѝ посрещане?

- Хана Колинс. - предупреди ме с поглед.

- Уморена съм. - оплаках се.

Тя ме погледна от вратата.

- Можеш да спиш по-късно. Точно сега, трябва да слезеш долу. Не ме карай да идвам отново. - предупреди ме, преди да излезе от стаята и затвори вратата зад гърба си.

Въздъхнах, след което проверих часа.

8:13 сутринта!

С още една въздишка станах от леглото.

Измих си лицето и зъбите. Косата ми имаше свое собствено мнение и затова я прибрах на висока конска опашка, не ми се занимаваше с нея точно сега. Облякох се в дънки и бледорозова блуза с дълъг ръкав и после бавно излязох от стаята. Когато достигнах до стълбите, чух силен шум, идващ от дневната.

Не бях в настроение да се социализирам точно сега.

Това почти ме накара да се обърна и да се скрия в стаята си, но в същото време, майка ми не ми беше обръщала такова внимание от доста дълго време. С когото и да искаше да ме запознае, явно беше важно за нея и не исках да я разочаровам. Хубаво беше да получа вниманието ѝ. Отново ме зачиташе.

С тази проповед в главата, си поех дълбоко дъх и тръгнах надолу по стълбите. В трапезарията нямаше от онези ненормално големи маси за двайсет човека - татко не искаше. Беше маса достатъчно голяма да побере семейството ни - осем души. При това не всички от нас бяха тук през цялото време, така че по-голяма не ни беше необходима. Днес около нея седяха майка ми и двама непознати.