Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава шестнадесет

На следващия ден Патрик ме завлече в търговския център.

- Защо сме отново тук? - попитах, когато влязохме.

Не беше същият мол, в който ме беше завел преди няколко дни. Това беше нещо като открит търговски център. Магазините бяха един до друг, но трябваше да излезем от единия, за да влезем в другия. Това ми допадаше повече. Нейтън вървеше близо до мен.

- Срещнах някого.

Обърнах се да го погледна, устата ми се отвори от учудване. Той се засмя.

- Майтапя се. Снощи гледах телевизия и непрекъснато се въртеше тази реклама за онлайн запознанства и хората просто казваха "срещнах някого". - Патрик сви рамене. - Съжалявам, но просто много ми се искаше да го кажа.
- Какво общо има онова с това? - попитах го, смеейки се.
- Имам определена мисия. - каза, докато вървяхме. - Едно момиче ми каза "не" миналата нощ.
- Няма начин. - казах саркастично.

Той присви очи към мен.

- Мислиш си, че това е шега.
- Мисля, че ако някой каже "не", това означава "не". Защо момчетата винаги искат това, което не могат да имат?
- Точно това е проблемът. Винаги съм имал, когото пожелая. - намигна ми. - Хубавото е, че всеки си има цена.
- Не и аз.

Той повдигна вежди.

- Значи ми казваш, че ако някой милиардер дойде и ти предложи, ще кажеш „не"?
- Да, бих казала „не".

Патрик сложи ръката си на рамото ми.

- Ще се омъжиш ли за мен?
- Защо да правя това? - попитах с усмивка.

Той сви рамене.

- Знаеш ли, може, когато и двамата сме на 40 и ако все още сме необвързани, да се оженим. Не искам да видя най-добрата си приятелка да се превръща в Дамата с котките.

Засмях се.

- Благодаря ти, че си толкова загрижен за мен.

Патрик погледна Нейтън.

- А ти, Нейтън? Би ли се оженил за Хана?

Ударих Патрик в стомаха, което го накара да ме освободи от захвата си.

- Патрик!
- Какво? - попита невинно и отново погледна към Нейтън. - Или не намираш Хана за привлекателна? Хайде де, тук сме се събрали в кръга на доверието.