Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава тридесет и три

Гледна точка на Нейтън


Ричард изглеждаше объркан, когато Хана и аз влязохме в кабинета му.

Мислите ми се върнаха към последния път, когато бях в тази стая... когато той ми повери защитата на дъщеря му. Сега бях тук, за да му кажа, че я обичам и искам разрешение да се срещам с нея. Опитвах се да бъда смел... Хана беше достатъчно нервна и за двама ни, но беше невъзможно да се чувствам спокоен. Това беше първият път, когато се изправях пред бащата на момичето, което обичам. Не го бях правил преди - предишните ми връзки никога не са били достатъчно сериозни и никога не съм изпитвал нужда да го направя.

Но този път беше различно.

Обичах Хана и я исках за толкова дълго, колкото тя щеше да ми позволи.

- Нейтън? - Ричард погледна към Хана. - Хана, какво става?

- Татко... Нейтън и аз, така да се каже... се виждаме един друг. - бавно отговори тя.

- Не разбирам. - каза Ричард, но от начина, по който ме погледна, можех да кажа, че той знае много добре какво тя има предвид.

Направих крачка напред.

- Ричард... обичам Хана. Влюбих се в нея и бих желал да бъде моя приятелка.

Хана вече беше моята приятелка - независимо дали баща ѝ одобри или не - тя беше моя.

Одобрението на Ричард беше важно, разбира се, но вече се бях убедил, че няма да позволя на Хана да си тръгне. Нямаше начин... щеше да му се наложи да ме убие. Знаех, че Ричард не е убиец и това ми помогна да се чувствам доста по-уверен.

Ричард погледна към Хана, която се усмихваше, карайки ме да се усмихна също, защото тя наистина имаше най-красивата усмивка, която бях виждал някога.

- Откога? - попита я той.

- Ъхм... от Маями.

- Защо беше тайна?

- Не беше подходяща връзка. - каза Хана. - Освен това... ние всъщност не бяхме наясно. Просто се харесахме.

Ричард заобиколи бюрото, след което се облегна на него с ръце в джобовете си, изучавайки ни с очи.

- И вие двамата сте напълно сигурни?

- Татко, няма да се женим. -каза Хана.