Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава осем

Решихме да си вземем стая в хотела от другата страна на пътя, но Нейтън отказваше да спи.

- Ти спи. - каза той, докато оправяше леглото.

- Нейтън, не си спал цял ден.

- Чувствам се добре. А и изглеждам по-добре от теб. - каза той, намигайки ми. - Така че, ти заспивай. Аз ще бъда отвън, ок?

Свих рамене, бях прекалено изморена, за да споря с него. Свалих обувките си и се мушнах под завивките. Сякаш бяха минали векове, откакто бях за последно в легло. Нейтън промърмори нещо, но вече бях наполовина заспала.

*********

Когато се събудих, ми отне известно време, за да си спомня къде се намирам. Стаята беше много обикновена, нищо капризно, само един телевизор, стоящ върху скрин срещу леглото. Имаше малък диван и радиатор. Забелязах, че телефонът ми се зарежда на нощното шкафче. Не помнех да съм го включвала. Сигурно Нейтън го беше направил.

Станах и се вмъкнах под душа. След като се изкъпах, прекарах около десет минути да търкам зъбите си, отново и отново. След това се преоблякох в дънки, червена блуза с дълъг ръкав и маратонки. Тъкмо сресвах косата си, когато телефонът ми започна да звъни.

- Ало? - попитах, докато се опитвах да навлека пуловера си.

- Хана! Къде си, по дяволите? Защо не си вдигаш телефона? - Патрик крещеше в ухото ми.

- Съжалявам, но телефонът ми умря. - казах, слагайки си шала. - Претърпяхме катастрофа и...

- Добре ли си?

- Да, нищо сериозно, но загубихме колата. Ще пристигнем малко по-късно, отколкото очаквахме. - завърших.

- Кои ние? - попита той.

О, не. Започва се.

- О, аз и моят бодигард.

- О! - можех да усетя усмивката в гласа му. - Твоят бодигард? - почти можех да видя глуповатата му мазна усмивка на лицето.

- Патрик, млъкни! Нещата не стоят така.

- А как тогава?

Завъртях очите си.

- Няма да говорим за това.

- Добре. Можеш да ми кажеш, когато дойдеш тук. Нямам търпение да те видя.

Усмихнах се.