Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава седемнадесет

Погледът ми блуждаеше по белия таван на стаята. Защо не можех да заспя, след като се чувствах толкова изтощена? Всичко, което исках беше да спя, но мозъкът ми продължаваше да мисли. Мислех за Нейтън и колко ми харесваше да бъда с него.

Беше опасно.

Знаех го.

Въздъхнах, завъртайки се на една страна на леглото и изведнъж страшно ми домъчня за вкъщи. Липсваха ми баща ми и Ник, и Рейчъл... дори майка ми, която не ми се обади нито веднъж да пита как съм. Коледа беше само след седмица и си пожелах да я прекарам в Ню Йорк със семейството си.

Вратата се отвори и аз бързо седнах в леглото. Присвих очи, когато Патрик включи осветлението.

- Ох. - изхленчих.
- Трябва да го доведеш вътре. - каза Патрик, влизайки в стаята.
- Какво? - попитах, търкайки очите си.
- Трябва да го доведеш вътре. - повтори Патрик. - Той планира да прекара нощта навън, знаеш, за да те пази. Сигурно замръзва. - дари ме с половинчата усмивка. - Трябва наистина да те харесва.

Завъртях очи.

- Или може би просто си върши работата?
- И двамата знаем, че това е нещо повече от работа. - каза Патрик.
- Къде отиваш? - попитах го, опитвайки се да сменя темата. Забелязах, че беше облечен в дънки и бяла риза. Носеше часовник, а къдриците на главата му наистина работеха в негова полза, изглеждаше много красив. Можех да помириша парфюма му от мястото, където седях.
- С приятел. - отговори ми с намигване. - Ще имате цялото място за вас двамата... - каза, завъртайки очи.
- Млъкни. - казах и го замерих с една възглавница.

Патрик се засмя, излизайки навън.

- И аз те обичам! - извика той.

*********

- Просто се опитай да заспиш, Хана. - прошепнах си. - Просто заспивай.

О, кого заблуждавах?

С пораженческа въздишка се изправих и слязох надолу. Бях боса и облечена само в пижамени шорти и тениска, за което съжалих веднага щом отворих вратата. Тази нощ беше студено.

- Хана? Всичко наред ли е? - попита Нейтън веднага щом ме видя. Очите му обхождаха тялото ми, търсейки нещо нередно.
- Не. - казах му. - Трябва да спиш.
- Нямам нужда от сън.