Моят властен бодигард ❤️ (BG превод)

Глава двадесет и девет

Три месеца по-късно...

Проверих часа на телефона си.

12:23.

Намръщих се. Имах лекции в един часа. С въздишка затворих книгата в ръцете си и скочих от леглото. Започнах да прибирам всичко в раницата си, после грабнах пуловера си и се отправих към стълбите.

Бяха минали около три месеца от отвличането, но белезите около китките и глезените ми все още бяха видими. Бяха избледнели, но само един поглед към тях беше достатъчен, за да ме връхлетят всички спомени отново.

Това беше по всички новини.

Навсякъде.

Всеки път, когато включвах телевизора или проверявах социалните мрежи - те говореха за мен, нещастната дъщеря на Ричард Колинс. Камерите отново започнаха да ни преследват на всяка крачка, а тъкмо бяха спрели да го правят.

Проблемът не беше в отвратителното отвличане... проблемът беше Нейтън.

Не го бях виждала от онзи ден в болницата.

Опитвах се няколко пъти, но нещо все заставаше на пътя ми.

Първо, родителите ми не се отделяха от гърба ми. Наблюдаваха ме всяка една секунда, всеки божи ден.

Когато казвах, че искам вниманието на майка ми, нямах предвид това. Бях щастлива, че тя изглеждаше по-загрижена за мен, но това ми пречеше да изляза от вкъщи.

Когато най-накрая успях да се измъкна, две седмици по-късно, беше твърде късно.

Нейтън вече беше излязъл от болницата.

Бях отчаяна.

Нямаше как да се свържа с него. Отидох до апартамента му, но никой не ми отговори. Когато попитах Робин за него, той каза единствено, че някакъв негов приятел му е помогнал да се измъкне от болницата.

Знаех, че това е по моя вина.

Знаех, че просто трябваше да кажа истината на родителите си ... но не можех.

Най-накрая всичко в отношенията с майка ми беше наред и бях твърде уплашена да не ги объркам.

Мразех се за това.

Знаех, че ако не мога да поставя Нейтън пред родителите си, то тогава не го заслужавах.

Нейтън беше почтен човек. След всичко, което направи за мен, той не заслужаваше начина, по който постъпвам.