Help Daddy (VKOOK)

First friendship

Гл.т. Jungkook

Днес е първият ми ден в Сеул. Утре съм на училище. По принцип още от малък съм много дръпнат и трудно се сприятелявям...а преди 12 години в приемния дом...там бе различно просто всеки имаше възможността да ме разбере.

<1 ден по късно>

Някой ме събуди.

-JUNGKOOK СТАВАЙ ЩЕ ЗАКЪСНЕЕШ ЗА ПЪРВИЯ ТИ УЧЕБЕН ДЕН!-чух Jung-Hyun да ме вика.

-Какво?-казах аз сънено търкайки очи.-УЧИЛИЩЕ!- изкрещях аз тичайки към банята. Извърших сутрешната си рутина. Излязох от банята и се oблякох набързо. Изтичах надолу по стълбите без да кажа дори чао. Просто бях много притеснен, че ще закъснея...

-Браво на теб още първия ден в новото училище и закъсняваш !-започнах да се самообвинявам, че ще закъснея и неусетих кога съм стигнал. Влязох и се чудех на къде да тръгна... знам номера на стаята но нямам никаква идея на къде да се насоча. Огледах се когато видях момче слизащо по стълбите. Изтичах и го попитах как да се упътя. Той ми обясни да отида на втория етаж и аз започнах да бягам нагоре. Влязох в стаята когато всички започнаха да ме гледат странно...

-Ти трябва да си новото момче...-учителката каза и погледна за името ми към някакъв лист-Jeon Jungkook?

-Да.-отговорих аз.

-Ами добре...-каза тя с усмивка-А ЗАЩО ЗАКЪСНЯВАШ НЕ ЗНАМ КЪДЕ СИ УЧИЛ ПРЕДИ НО ТУК ИМА ПРАВИЛА!-тя изкрещя силно и аз се исплаших.-Сега ако обичаш седни където има свободно място.

Аз се огледах...единствените свободни места са на последния чин...разбира се! Винаги седя на последния чин сам на редицата. Аз седнах и извадих тетрадката си когато някой влезе в стаята и тръгна към задните чинове. Това беше момчето клето видях на стълбището...момчето което ми показа пътя към стаята...
Той седна до мен.

-Хей!-Прошепна той с лека усмивка не извътайки погледа си от учителката.

-Хей!-аз му отговорих.-Кой си ти ако може да попитам?

-Ами радвам се,че попита!-каза той с мазна усмивка.-Името ми е Ta...

-TAEHYUNG!НЕЩО ДА СПОДЕЛИШ?!-той бе прекъснат от учителката.

-Н-Не госпожо.-отговори той много нервно.

-Добре! Тогава млъкни!-отвърна му тя завъртайки погледа си на другата страна.

-Значи името ти е Taehyung?-попитах го с голямо любопитство.

-Ами... Мисля исках да ти кажа но,тази тук малко ме прекъсна!

-Леле "тази тук" май не ти е любимата учителка...

-Ти дори знаеш ли какъв предмет имаме?

-Математика?

-История...-той ми отвърна извъртайки очите си-ти до колкото виждам не си много надежден ученик.

<Звънецът бие>

-На мен учител не трябва да ми има доверие!-казах аз и се засмях.

-Виждам...значи ти не си добър в училище?-попита ме той.

-Ами по-добър съм в училище от колкото в сприятеляването.-казах бавно аз навеждайки главата си надолу.

-Хах!-подсмя се той-Не си личи изглеждаж симпатично пък и си мил.-аз повдигнах глава и го погледнах леко объркано.- Не ме гледай така...опитвам се да ти кажа че вече имаш приятел!-аз се усмихнах широко и премисляйки над думите му казах.

-Ти не си сериозен!

-Бих ли седял в класната стая говорейки с теб сега ако не бях сериозен?-попита ме съркастично Taehyung.

-Ами не знам... Явно на теб ти харесва.

-Е да, тук си прав...-той се усмихна когато ние се запътихме към следващият час.

Това е новата част! Надявам се да ви е харесала! Това също така е най-дългата от всички. Ако ви харесва частите да бъдат по-дълги пишете долу в коментарите.

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!😘😘