Help Daddy (VKOOK)

Do you think he is okay?

Гл. Т. Taehyung

Когато видях Yoongi и Jungkook да де целуват се почувствах... Мъртъв... Или просто исках да умра.

Отправих се към водопада. Всички бяха при Jimin, а Yoongi е тъп и няма да се досети, че съм тук.

Чувствам се ужастно след случилото се... Не знам защо... Но определено не беше само защото Yoongi може да нарани Kookie по някакъв начин... Нещо ме заболя като ги видях заедно! Нещо в мен се пречупи...

Докато съм си мислех за всичко това незнайно кога съм стигнал. Качих се към бесетката, но не отидох на нея... Качих се към върха на планината. Там има една голяма и стъмна скала.

Та така... Качих се на върха на скалата и седнах на края и. Погледнах пред себе си. Обичам тази гледка. Мога да видя почти цял Сеул от тук. Доста е високо... Но зс сметка на това е много красиво.

Потърсих телефона си, но така и не го намерих. Сетих се, че го оставих в болницата и започнах да търча по Yoongi и Jungkook. Просто въздъхнах силно и легнах по гръб върху студената скала. Усетих умора. Затворих очите си и изпаднах в света на сънищата.

Гл. Т. Jungkook

Докати тичах се бях замислил... Защо Тае избяга така? Какво толкова видя... Просто, че се целувам с Yoongi. Ами ако е хомофоб? Нее! Все пак той се целуваше с Jimin..Какво може да му е?

Докато съм си мислел съм стигнал.

Качих се нагоре към бесеткта, но не видях никой... Поседях малко за да видя ако някой дойде когато телефонът ми извибрира. Отключих го и видях, че Jin ми е писал. Отворих чата и започнах да чета.

Чат между JiniBae и Jungkookie

JiniBae:Хей Kook стигна ли?

Jungkookie:Дда. Сега съм на бесетката но няма никой...

JiniBae: Еее... Къде може да е отишъл тоя простак?!

Jungkookie:Не знам...тии... Мислиш ки че той е... Добре?

JiniBae:Разбира се че е добре! Той не е като теб да почне да се реже... Може би да пие, което ме съмнява зашото алкохолът не му понася, но не знам...

Jungkookie:Добре
Jungkookie: Хьонг аз ще поостана малко тук... Доста е спокойно...ще дойда по късно..

JiniBae:Добре ама без глупости! Беше ми достатъчно да си в болница няколко дена а и плюс че Jimin е тук...

Jungkookie:Добре, добре! Обещавам.

JiniBae: Добре

JiniBae е офлайн
Jungkookie е офлайн

Тълмо прибрах телефонът в джоба си и чух стъпки...е по-точно чупене на клечки. Обърнах се и видях Taehyung с ръце в джибовете си и наведена глава... Как разбрах че е Taehyung? Него точно и гърба му да видя няма да го объркам... Видях го да идва към бесетката. Просто стоях и го гледах как бавно идва към мен. Не каьах нищо защото ако разбере, че съм тук...може би ще избяга отново...

________________________________________________________________________

Ето ме пак! НОВАТА ЧАСТ Р ТУК! Чак да не повярваш... Качвам я малко късно но... Беше ме хванал мързела.. 😅НО тук е...

Надявам се да ви е харесало!

Благодаря за четенето и се исзинявам ако има грешки! 😙😙