Help Daddy (VKOOK)

I don't know who he is!

Цяла нощ... Не съм... Спал... Но си намерих нови приятели...

Чаньол и Бекхьон...

Те са доста яки. Въпреки, че са затворници... Те са заедно! Запознали са се в затвора преди 2-3 години. След около седмица излизат.

Аз след колко време ще изляза? Не знам! Джин сигурно спинка, докато АЗ КИСНА В ЗАТВОРА! Няма ли да дойде с Техзонго да си го нацелувам ...

-Jein Jungkook? А ето го... - някакъв полицай влезе, спици ми белезници и ме изкара от килията. Явно Джин е тук!

Имаше някакъв мъж в чакалнята? Не знам какво точно е... Аз разбира се започнах да се оглеждам за Джин, но го нямаше...

Полицая свали белезниците ми и аз огледах мъжа. Изглежда ми познат...

-Благодаря,че го освободихте... Тийнейджъри... Знаете ги какви са... плавници. - той се засмя леко. За какво по дяволите говори?

-Разбира се г-н Jeon. Благодаря, че дойдохте... - Г-н Jeon? Погледнах го по- стабилно. Не знам от къе ми е толкова познат...

-Тръгваме ли Jungkook?

-Кой си ти? - попитах го и присвих очи. От къде знае името ми? Какво се случва?!

-Стига си се правил... - каза това и хвана ръката ми. - Хайде да вървим... - аз издърпах ръката си.

-Няма да ходя никъде с теб! Нямам си и на идея кой си!

-Хайде де Jungkook... Стига си се правел... Ще притесниш полицая...

-Ама не те познавам! Махай се от мен! - отдалечих се и минах по-близо до полицая. Не знам кой е този човек... Но е ужасно как се прави, че ми е баща!

-Господине... Моля ви вървете си... Няма да ви предам Jungkook. Щом той казва, че не ви познава. Освен ако не ми дадеъе документ който показва, че сте истинския му баща... - БЛАГОДАРЯ НА ТОЗИ ПОЛИЦАЙ ОТ СЪРЦЕ! А... чакай.... Този изкара документ и го подате на полицая. - Добре... Jungkook свободен си...

-Хайде Jungkook... -хвана ръката ми. Аз се дръпнах.

-Няма да ходя никъде с него! Не го познавам! Нвмам си ни най-малка идея кой е! Не искам да ходя никъде с него! - полицая си тръгна. Този човек ме хвана за ръката и ме стисна много силно. Започна да ме дърпа към колата си. Аз се дърпах, дори го ритнах,но той не ме пусна. Вместо това ме вкара в колата си насила и влезе. Заключи и тръгна на някъде.

Но аз имам идея... Само да не се нараня много...

Той караше много бързо по магистралата към... БУСАН?!

Изчаках малко, за да стигнем някъде където няма много коли. Дишах тежко и изпитам много страх. Само се надявам плана да проработи...

Стигнахме до тих път. Нито имаше много коли, нито хора. Имаше доста дървета около него, което ми помагаше още повече.

-Къде ме водиш?

-Някъде. - той забърза колата още повече. Караше с около 170 км/ч. Сърцето ми започна да бие силно. Трябва да го направя... Ще го направя. Трябва! Ще го направя!

Докато си повтарях това станах много бързо от седалката си и извих волана към дърветата. Колата зави бързо. Човека изкрещя и колата се заби в дърво. Целия бях в кръв. Опитах се да отключа колата. Стана. Избягах. Едвам, едвам бягах заради болката в главата ми и... Като цяло,цялото ми тяло. Отидох на магистралата и някакъв човек спря пред мен.

-Момпе какво стана? - каза човека след като слезе от колата.

-М-Моля ви... Трябва да стигна до Сеул... - едвам казах и се свлякох на земята. Всичко ме боли... Целия съм в кръв... И на всичко отгоре онзи който ме отвлече не е мъртъв...

Този човек ме вдигна и ме вкара в коката си. Започна да кара бързо.

-Отиваме в първата болница,добре? - аз кимнах и се свих на топка. - Къде те боли?

-Н-Навсякъде... - това изобщо отговор ли е? Не знам! Не ми се мисли! Само болка усещам.

- След около 5 минути ще стигнем... Как се казваш?

-Je...on... Jung...kook... - не знам дали някой гое боляло толкова много,че да не може да си каже името... Но мен сега толкова много ме боли. Той продължи да говори нещо, но аз не го чувах... - Б-Б-Бо... Ли..  Л-Лошо ми е... - колата спря и той слезе. Взе ме на ръце и започна да бяга.

Последното което чух бе... 'Спокойно'...

_________________________________________

Ето я новата глава! Надявам се да ви е харесала :Д

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!! 😘😘