Help Daddy (VKOOK)

He doesn't deserve to be a policeman

Гл. Т. Jin

-Верно, че беше днес! - изкещях и тръгнах да търся ключовете, а Joonie ми се подиграваше.

-Тае ще те убие ако разбере, че си забравил... - каза той, но аз не го слушах особено.

-КЪДЕ СА ШИБАННИТЕ КЛЮЧОВЕ?!

-Забрави Kookie... Нали? - обади се Jung-hyun от стълбището - Това ли търсиш? - започна да клати ключовете. Аз се зсбяфах към него, но той е вдигна ръката си. Беше сравнително по-висок от мен.

-Хьонг дай ги!

-Идвам с вас... - аз въздишах.

- Хубаво! Сега ми ги дай!

-Не... Аз ще карам... - аз изръмжах и се забягах към колата.

-Jin аз ще остана тук. - извикa Namjoon. Аз само вдигнах палец нагоре и се качих в колата.

По пътя Jung-hyun ми държле реч за отговорността, но аз така и не го слушах.

Единственото което мк бе в ума бе Kookie. Колко ли ще ме мрази сега?

-скип д пъря (хд) -

Когато видях районното тръгнах да излизам, а колата още беше в движение. Jung-hyun ме хвана на време.

-Абе ти в ред ли си?! Да се пребиеш ли искаш?!

-Н-Не... Просто искам да вземем брат ти по-бързо! Чакай да намеря... - някаква кола едвам не блъсна хьонг. караше доста бързо. - място. БЕ МАЙКА ТИ ШИБАНА! - крещи и рогае този човек. След това паркира. Аз излязох от колата и започнах да бягам навътре. Jung-hyun търчеше по мене, но не успя да ме стигне. Аз влязох и ьапопнах да разпитвам за Kook всеки полицай който видя.

Накрая само един ми отговори. Каза ми, че баща му го е взел. Аз си отдъхнах,че тате го е взел... Ама чакай! Тате е в Канада!

-Охх... Jin... Не тичай така, че ще ме убиеш. Хух! - Jung-hyun дойде, а аз седях като скала. - Jin?

-С нещо друго да помогна? -попита полицая.

-Това не е човека за който се прецтавя! Татко е в Канада! - започнах да крещя.

-За какво става дума?! - Jung-hyun попита. Аз бавно се обърнах към него.

-Kookie... Не е тук. Човек се е прецтавил за баща му. - Jung-hyun се шокира от казаното.

-Ти ли го пусна? - попита хьонг.

-Да...все пак е баща му... -отговори му полицая. Хьонг скочи на бой на полицая.

-НЕЩАСТНИК! АКО НЕ ИСКА ДА ХОДИ С ТОЗИ ЧОВЕК ИЛИ НЕ ГО ПОЗНАВА ТИ ЗАЩО ГО ПУСКАШ?! ЗАЩО?! - запина да го бие силно. Аз се опитах да го издърпам. Дойпха още двама полицаи и го взеха. - НЕЩАСТНИК! КАК МОЖЕ ДА СИ ПОЛИЦАЙ! - полицая избърса крхвта си и тръгна на удря, но май'главното куче'-шефа му го спря и го хвърши на земята.

-Какво става тук?! - изкрещя шефа.

-Това копеле не знае какво да прави! Пуснал е по-малкото ми братче с човек който не познава и никога не е виждал! НЕ ЗАСЛУЖАВА ДА БЪДЕ ПОЛИЦАЙ! - Jung-hyun се опита отново да го удари, но аз го спрях.

-ХЬОНФ УСПОКОЙ СЕ ПРЕДИ АЗ ДА ТЕ УДАРЯ И ОКОТО НЯМА ДА МИ МИГНЕ! - той се успокои. - Полицай... Там е, че този човек е пуснал малкия ни брат от затвора. Този човек който го е взел е непознат за нас и за самото ни братче. Той е на 16. Молим ви ако имате информация за този човек да ни я дадете и... Искаме да намерим момчето. Защото кой знае кой е този човек и какво може да му направи.

-Разбира се. благодаря, че пита очтиво не като някой други хора... - той погледна Jung-hyun.

-Полицай... Извинете го, моля ви. Те.... Те си имат техните проблеми.

-Разбирам... Елате в офиса ми. - аз дръпнах хьонг и го стиснах за ръката силно. Той се изплю в лицето на онзи полицай и му каза:

-Ето ти... Да си измиеш кръвчицата. - аз го издърпах и той ме погледна. Направи ми знак да се успокоя и отидохме в офиса. Разказахме на полицая кой е Kook и какво е направил.

-Ще разпитаме дали са го виждали в района и ще ви се обадим. Ако го няма в този район... Къде казахте, че сте живеели преди?

-Бусан.... - отговорих му.

-Ще кажем да огледат и Бусан и района около него. Съжалявам момчета... Нямаме нищо с което можем да помогнем веднага. - телефона звънна- А... Извинете ме. Веднага се връщам. - Jung-hyun се удари силно и се разплака. Аз се опитах да го успокоя, но не ми се получи... Полицая се върна.-Съжалявам момчета. Трябва да вървя, защото имало катастрофата близо до магистралата. Ще ви се обадим ако получим информация за брат ви. Сега само ви моля да сте спокойни. Особено ти. - погледна към Jung-hyun. - Видях какво правиш. Не искам да се повтаря... - хьонг кимна. След това станахме и си тръгнахме.

На връщане аз карах...Jung-hyun не беше в състояние. Горкия. Наистина много боли, но той му е истински брат и сигурно го боли още повече...

_________________________________________

I'm like TT! Няма да издържа много така.

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!! 😘😘