Help Daddy (VKOOK)

I love you!

Гл. Т. Taehyung

Стигнахме пред болницата. Огледах я и чак сега се замислих, тук е и Jungkook. И без тoва съм му обещал. Ще мина да видя и него, но сега съм тук главно за Jimin.

Влязохме и Yoongi започна да говори. Аз просро седях и гледах като дебил. Не отразявах нищо и никой. Изведнъж усетих как Yoongi ме дърпа нагоре по стълбите. Аз се съвзех и започнах да бягам.

Стигнахме третия етаж, тръгнахме по коридорите и Yoongi изведнъж се спря. Вдигна дясната си ръка на нивото на рамото си. Аз се ударих в него и паднах.

-Това е стаята! - той се приближи до вратата и почука.

-Влез! - чухме някой да се провиква отвътре... Това определено не беше Jimin. Неговият глас е толкова мек, нежен и красив. Този беше толкова дрезгав, че нямам думи. Yoongi влезе в стаята със затворени очи. Аз седях и го гледах как ходи...като препил. Той докосна леглото, подпря се. Отвори очи и падна на колене.

Гледката която виждахме не беше усмихнатият Jimin. Беше Jimin целия в системи и имаше кислородна маска.

Аз останах шокиран от гледката. Нямах думи. Една сълза се стече по бузата ми, но не бях като Yoongi. Той е като водопад точно сега. Докато се осъзная някой започна да ми говори.

-Искате ли да ви оставя сами? - прошепна ми лекарят с този дрезгав глас. Аз само кимнах и той излезе.
Доближих се до Yoongi. Потупах го по рамото и си взех стол, седнах до него.

-Той... Защо... Какво... Как е станало? - той ме попита държейки ръката на Jimin все още седейки на земята.

-Не знам Yoongi... Но трябва да си силен, за него...- той избърса сълзите си с едната си ръка и започна да диша дълбоко стискаийки ръката на Jimin.

-Taehyung... Може ли да ме оставиш насаме с Jimin?

-Разбирасе... Ще искаш ли нещо за пиене?

-Не благодаря...

-Добре... - казах аз, станах от срола и тръгнах към кафенето.
Гл. Т. Yoongi

Чух Тае да затваря вратата. Станах и седнах на стола където Тае стоеше.

-Jimin... Моля те... Искам да ти кажа нещо, но... Искам да видя най-красивата усмивка на света преди това. Искам да видя твоята усмивка. Да видя красивите ти тъмно кафеви очи. Моля те събуди се Jimin! Обичам те... И не искам да го казвам така... Искам да видя реакцията ти.... И мамка му Park Jimin - засмях се неловко. - -Искам да усетя розовите ти устни! - отново се засмях неловко. - Защото Park Jimin, обичам те от четвърти клас, но винаги ме беше страх да ти призная! Искам да имам този шанс... Да ти кажа всичко това виждайки красивоте ти очи!

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Здравейте хора! Ето я и новата част! Надявам се да ви е харесала! Утре ще кача последната част която имам записана и след това другата част ще бъде качена в четвъртък.

Благпдаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘