Help Daddy (VKOOK)

I'm not sure...

Гл. Т. Jungkook

-...Т-Тае!... Въз-дух...моля! - изведнъж очите ми започнаха да се затварят.

В последната секунда видях момчето което беше с Тае, да бута Тае. Аз паднах на земята. Започнах да дишам тежко и отворих очите си широко. Jin дойде до мен.

-Jungkook? Jungkook, добре ли си? - попита ме Jin разклащяйки ме леко.

-Д-Да! -Jin погледна към Тае и той се забяга към мен.

-Kookie извинявай! Не знаех, че са те исписали днес, а и не очаквах да те видя тук! Много ми липсваше! - каза Тае и сълзи се заформиха в очите му.

Аз се изправих в седнало положение и се успокоих.

- Липсвах ти? - казах аз а той само кимна. - Ами ти каза, че ще дойдеш след училище... Чаках те...но ти така и не дойде. После се оказа, че си тук! С другите... Не... Аз нямам правото да ти казвам какво и кога да го правиш. Но какво беше толкова важно, че ме изостави така...без дори да кажеж "Чао!" или какво беше толкова важно, че да не си спазиш обещанието и да дойдеш? - казах аз... По средата на всичко това което казах вече не знаех какво говоря. Когато се осъзнах просто не можех да спра. Беше късно... Дори ме знам защо го казах...

-Kookie... - каза той с раздразнен тон. - съжалявам, но светът не се върти около теб! Jimin e пострадал! - каза той... не не го каза... изкрещя го!

-КАКВО?! - извикаха другите в един глас. - Защо не ни каза?! Какво е странало? - това момче което ме спаси от мечата прегрътка на Тае.

-Той е в болницата на центъра... Щях да ви кажа, но чаках подходящия момент. Yoongi е при него. Паднал е, защото... Едвам-едвам е дишал и си е ударил главата силно. Все още не се е събудил. Чакам Yoongi да ми звънне и да ми каже дали се е събудил, но...- Тае започна да плаче-но все още не ми е звъннал...

-Тае...съжалявам...не знам от къде ми дпйде всичко това което казах! - прегърнах го, той отвърна и започна да плаче с глас и то още по-силно.
Давеше се в сълзите си! Не можех да го гледам така... Опитах се да го успокоя, но не знам как. Просто го погалих нежно и той започна да се дави в сълзите си още повече. Изведнъж нечий телефон звънна, беше този на Те.

Той веднага се отдръпна и взе телефонът си. Плъзна пръста си по екрана, за да вдигне и сложи телефонът на високо говорител.

-Ало? - каза той с треперащ глас

-TAEHYUNG! С YOONGI СЕ ОПИТВАМЕ ДА СЕ СВЪРЖЕМ С ТЕБ ОТ ОКОЛО 20 МИНУТИ! КЪДЕ СИ?! YOОNGI КАЗА ДА ОТОДЕШ В БОЛНИЦАТА ВЕДНАГА! - каза жената (?) по телефона.

-Омма? Jimin? Той добре ли е? Буден ли е? - всички се бяха втренчили в телефона на Тае и бяха с насълзени очи.

-Taehyung! - изкрещя отново жената. - Jimin не е добре! Тръгвай! ВЕДНАГА! - каза тя като последното го изкрещя още по-силно от преди и затвори.

------------------------

Хей хора! Ето я новата глава! Извинявам се че я качвам късно, но ми трябваше малко време да я напиша пък и там където съм е с два часа назад. Та няма значение надявам се да ви е харесало.

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘