Help Daddy (VKOOK)

For third time

Гл.т. Taehyung

-... Jimin не е добре! ТРЪГВАЙ! ВЕДНАГА! - това бяха последните думи на омма преди да затвори.

-Таеhyung в колката, веднага! - Namjoon изкрещя. Аз подадох ръката си на Kookie.

-Ти идваш с нас! - казах аз, той разклати главата си отрицателно.

-Ти вече си част от нас Jungkook! Ако не искаш да дойдеш, ще те заберем на сила...решавай! - каза Namjoon. Тогава Jungkook хвана ръката ми и аз го дръпнах, за да се изправи.

-Ами... Ако реагира зле, че не ме познава и изведнъж " А! Ама ти си тук... Както и да ти беше името... "?!

-Няма, спокойно! - каза Jin, а аз седях потупвайки с крак в очакване да тръгнем.

-Ще тръгваме ли? JIMIN НЕ Е ДОБРЕ! - изкрещях аз и те се изплашиха.

-А ДА! ТРЪГВАЙТЕ МАМКА МУ! - изкрещя Namjoon и всички извъртяхме очи поглеждайки към него. - Ааа...колата... - каза той и се засмя неловко. Запопна да тича и всички бягахме по него.

***

По пътя никой не казваше нищо. Аз бях седнал до презореца и гледах на вън. Имаше моменти когато усещях сълзи стичащи се от очите ми. Подсмърчах и всеки оът усещах похледа на Kookie върху лицето си.

Изведнъж Namjoon започна да намалява. Аз виждах знаците за ограничение

-МАМКА МУ NAMJOON НЕ МОЖЕЖ ЛИ ПО-БАВНО ДА КАРАШ?! - развиках се и горещи сълзи се стичаха по бузите ми.

-Тае...та ние сме на двеста метра от паркинга на болницата! Знам че искаш да видиш Chim но аз не искам Yoongi да е единственият който не е влязъл в болница! - каза Namjoon най-спокойно и загаси вана. - Айде слизайте! - аз се изтрелях от вана и се забягах към входа на болницата.

***

Качих се на третия етаж и започнах да обикалям из коридорите. Трети път влизам в тази болница заради близки! Боже...сестра ми ми липсва толкова много!

Поразтичах се още малко по коридоритя когато видях стаята. Почуках на вратара и познат глас извика "Влез!". Аз отворих вратата и влязох. Видях Jimin. Лицето му грейна когато ме видя. Yoongi обърна един от столовете до него и ми кимна намеквайли да седна. Аз отидох и точно това направих.

-Jimin... Как си? - попитах аз. Yoongi беше хванал ръката му, но сега я пусна и отново ми кимна намеквайки да я хвана. Аз я хванах, а тоя и издърпа и хвана ръката на Yoongi отново.

-Да, вече да! - усмихна ми се топло...ахх тази усмивка! Толкова ми липсваше!

-Радвам се! - отвърнах на усмивката му когато чухме почукване на вратата.

-Влез! - Jimin се провикна. Вратата се отвори и Jin влетя вътре тичайки към легото. Хвана главата на Chim и започна да оглежда лицето му, отваряйки устата му като зъболекар на малко дете което отказва да му прегледат зъбите и очите му като очен лекар(ЕЕЕЕЕ! Лекари, лекари, лекари! На всичко отгоре са в болницата с ОЩЕ лекари! Само за това мисля! 😂😂)

-Jin,успокой се! Просто астмата му се е завърнала... Нямал е инхалатор паднал е и си е ударил главата... - каза Yoongi и всички останахме шокирани от чутото.

-----------------------------------

Леле! 493 думи! Това е една от най-дългите глави които съм писала последно време! 😂

Та хора, мисля че ще баправя бонус глава в понеделник... Ще бъде 100 до 200 думи нищо особено... Просто нямах идея как да свържа нещата а тази бонус глава ще бъде точно затова.

Та благодаря за четенето, надявам се да ви е харесало и се извинявам ако има грешки! 😘😘

П. П. Знам че тази глава е много скучна но това е единственото което успях да измисля! 😀