Help Daddy (VKOOK)

What happened?

Гл. Т. Jungkook

Сънудих се в... Болница... Всичко ме боли. Дори не помнвя какви стана. Има системи. Мамка му е всичко ме боли. Имам и кислородна маска. Какво се случва?

Някакъв човек влезе и седна до мен.

-Буден си. - каза и се усмихна.

-Кой си ти? - едвам събрах сила да си отворя устата и да говоря.

-Ах. Вярно. Така и не се прецтавих. Името ми е Jae Woo.

-А какво е станало? - попитах го тихо.

-Не мога и аз да кажа какво точно е станало. Ти... Така да го кажа пълзеше до магистралата. Не беше пълзене... Ами... Не знам как да го обясня. Видях те и беше целия в кръв и стъкла. Мисля, че е било катастрофа. Та какви ми казаха лекарите, че ти е... Имаш шчупен крак и ръка. Стъкла които все още не са изкарали. Не всички де... Може би ще видиш,че имаш едно голямо в крака. - аз вдигнах леко крака си и го видях. Стана ми лошо. - Имаш наранявания на главата. Това включва лицето ти. Най-вече носа ти целостта са ти пострадали. Имаш огромна рана от удар която е малко над челото ти. С няколко думи... Имаш късмет, че си жив и, че успя да дойдеш до магистралата. Имаха съмнения, че ще си в кома, но ето, че си добре.

-Д-Добре? Ти на това добре ли му викаш?

-Не... Но мисля, че е по добре от това да си в ковчег...

-Прав си... К-Къде е Taehyungie? - вдигнах се нагоре, но много ме заболя и легняб отново.

-Не ставай... И къде е кой?

-Т-Tae...

-Аз... Не знам. Единствено аз съм тук.

-Т-Тaе... Hyung... Всичките ми хьонгове! Искам да ги видя! - станах, но Jae Woo ме накара пак да легна. Аз го направих. Нв защото той ми каза, а защото всичко започна да се върти и да става черно.

-Няма да ходиш никъде. Стой тук.

-Искам да видя моя Тaе! - едвам не се разплаках.

-Сега стой тук. Лекарите трябва да дойдат всеки момент и да извадят последните стъкла.

-А те защо не седяха тук?!

-Защото знаех, че ще се събудиш и ги накарах да отидат да вземат там нещо което са забравили.

-От къде си знаел, че ще се събудя?!

-Виждам... Силен си. Бори се до край. Дойде на магистралата целия в кръв и стъкла. Със счупена ръка и крак. Силен си. И то много. Знаех, че няма да се предадеш... - лекарите влязоха и накараха Jae Woo да излезе. След това ми биха упойка. До 2 минути не знаех къде съм. И това беше. Вече съм под въздействието и.

__________________________________

Отново съм тук да ви досаждам 😂

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!! 😘😘