Help Daddy (VKOOK)

Did I hurt you?

...хвана ръката ми и я стисна. Видяхго бавно да върти главата си и леко притвпри очи.

-Хей... Хей Kookie как си?

-Т-Тае? - каза той с тъжен и преуморен глас

-Kookie! Добре ли си?! Трябва ли ти нещо? Ако искаш да повикам лекарят? - каза аз на един дъх... Бях много притеснен

-Н-не... Тае... - каза той и ме погледна.

-Да? - отговорих му аз с притеснен тон.

-С-Съжалявам! Ис-Искам да ти се и-из-извиня...з-за вс-всичко... - той едва довърши изречението си.

-Kookie н... - бях прекъснат от отваряне на вратата.

-Тае,нося ти вода, взех чипс и... - той направи пауза - Господи! Съжалявам! Да не прекъснах нещо? - Jimin погледна притеснено - Знаеш ли...ще млъкна! - той дойде подаде ми шишето с вода, наведе глава и излезе.

Гл.т. Jimin

Когато излязох от стаята тръгнах към изхода на болницата. Сълзи падаха от очите ми. Не можех да дишам. Имам чувството че астмата ми сд завърна. Пулсът ми се ускори и се свлякох на земята удряйки главата си.

-Момче! МОМЧЕ ДОБРЕ ЛИ СИ? - това са последните думи които чух преди всичко да стане черно. Изведнъж видях Тае. Той се свлече на земята, аз започнах да тичам към него. Сякаш колкото повече тичах толкова повече се отдалечавах. Тае вдигна ръката си сякаш искаше да я хвана, да му помогна.

Спрях да тичам. Не искам, но не мога. Видях окървавен нож в седящият зад него "Kookie",а Тае вече лежеше и под него имаше малка локва то кръв.

-ТАЕ! НЕЕ! - изкрещях аз и изпаднах в плач.

Гл.т Таеhyung

-Тае кой беше това? - попита ме Kookie.

Това е... Jimin. Той... Той стоя с мен докато чаках да се събудиш.

-Аха... А защо си тръгна така тъжен? - попита ме Kookie.

- За какво говориш? - попитах го и аз, когато се замиских какво стана последната седмица. Напълно изключих. Мислех си само за него.

-Тае... ТАЕ! - Kookie изкрещя и аз се съвзех. - За какво си мислиш?

- Нищо! Таа...кога ще те изписват? - опитах се да сменя темата само, за да не му казвам.

-Тае... Мислех си, че вече м...

-Извинете,ако ви прекъсвам... Трябва да прегледам Jungkook, та ако може... - каза лекарят прекръстващ Kookie.

-Разбира се! Kookie утре ще дойда отново след училище. - казах аз и се изнизах от стаята без дори да казвам "Чао". Мислех си, че Jimin ще ме чака, но не беше така...

"Как може да съм такъв идиот?! "- казах си на ум и се ударих по челото.

--------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Ето я и новата част! Качвам я по-рано защото е по кратка с сто до двеста думи за което се извинявам, но пък съм подготвила една част за която...Не знам за вас... Но аз НЯМАМ търпение я да кача.

Съжалявам, че така се оплете. Първо Куки влезе в болница сега Джимин има пробрем... Но... Такъв е живота! 😂😀

Та благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘