(една седмица по-късно)
Вече от една седмица Taehyung е изчезнал. С момчетата го търсим всеки ден. Днес след училище Namjoon и Jin ще чакат мен, Suga, Jiminи Hobi.
(През голямото междучасие)
-Аз ще прпусна последните часове... Ама нито дума на Jin! - казах аз докато вървях с другите към близкото кафене.
-Да, да... Спокойно... И без това не оставаш за последните часове... - каза Hobi,а Jimin го погледна лошо.
-Тъкмо сме повдигнали темата, къде ходиш като пропускаш часовете? - попита Suga и Jimin се обърна към него и започна да го гледа.
-Ехх...тайна майна! - отговорих аз и всички въздъхнаха, без Jimin,той не премахваше усмивката си от лицето си докато зяпаше Yoongi.
-Хайде де! - каза Hoseok
-Нямаш ли ни доверие?! - каза и Yoongi.
-Разбира се че ви имам! Просто... Не ми се говори по тази тема. Сега ще обърна темата върху... JIMIN! - когато изкрещях името му той се изплаши и погледна в мен като чаровната му усмивка падна. - Леко, че лиги ти потекоха по Yoongi! Стига си го зяпал така. - ние се засмяхме, а Jimin не го намери смешно и не разкара сериозния си поглед. Гледаше право към мен и така ме накара да се смея още повече. Като видя, че скоро няма да спра да се смея ме побутна леко. - Не! Н-на- наистина к'во т-толкова му гледаш?! - казах аз презсмях. Едвам си добърших изречението. Чак одтанах без въздух, а J-Hope падна на земята в изтеричен кикот.
-Стига бе за к'во му е да гледа гозопил като мен?! - каза Jimin опитвайки се да зсщити Yoongi.
-Не ди грозен... - каза Jimin и Yoongi се изчерви леко, но отмина бързо и погледна в Jimin въпросително.
-Каза Hoseok вече контролиращ истеричния си смях.
-Еми по-хубав е от теб! - и аз се намесих в разговора.
-К'во? По-хубав от мен на света няма да намерите!
-Даа...продължавай да ди го повтаряш...- каза Jimin, a Yoongi все още гледаше объркано. Аз потупах леко Jimin по рамото и му кимнах към Yoongi.
Тръгнахме да ходим към кафенето и тези момчета не спряха да се гледат. По почти цещия път се гледаха. Кафенето беше толкова близо, а ние не можехме да стигнем до него от 10 минути.. То е на 3 пеша, но ние 'щото сме си охльови... Yoongi явно се осъзна след около 3 минути зяпане в Jimin и си разклати главата. Тъкмо я обърна за да види дали има нещо или някой пред него и се одари в един стълб. Падна на земята и се хвана за главата. J-hope отново се засмя.
-Майка му тъпа! - изпдува Yoongi. Suga стана и си изтупа дрехите, а Hobi го гледсше на кръв.
-Не псувай пред младеща! На какво са те учили родителите ти?!(Всъщност да! Факт който може би съм забравила е, че Hoseok и Yoongi са на 17,a Jimin,Tae и Jungkook са на 16. Общо взето Hobi и Sugar са по-възрастни)
-Родителите ми? Научили? Мен? Та те ме изоставиха като бях на 11. Научиха ме само как да крада,псувам и бягам от полицията. Ако искам да открадна нещо никой няма да разбере. Това ми напомня... Кой изка пиене? - попита Yoongi и ми дойде идея която може би Yoongi вече иска да осъществи.
-Аз искам!- изкрещях аз.
-Ама аз мислех, че нямаш пари... - каза Jimin. Yoongi се обърна към него и се усмихна.
-Не ми и трябват. - отоговори Yoongi като намигна на Jimin, a аз само този отговор чаках...____________________________________________________________________________________________________________
ЕТО Я! НАЙ ПОСЛЕ! Трябваше да кача тази част в четвъртък, нп защото съм като мен си... (Мързел от класа) реших, че ще я кача в петък... Знам, че днес е събота, но отново... Мързел от класа 😄😄😄
Съжалявам за закъснението.
Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘
YOU ARE READING
Help Daddy (VKOOK)
FanfictionДвама братя Jeon Jungkook и по-големият Jeon Jung-Hyun са изоставени от родителите си в сиропиталище. Те мислеха че никога отново нямя да бъдат истински щастливи, но го очакваха много интересни неща за вбъдеще...