I don't know what I feel

704 51 6
                                    

Гл.т. Jungkook
Затичах се към поляната... Вечерта беше доста студено, а Taehyung беше с къс ръкав и къси панталони...

Докато бягах си мислех за него и колко ще ме боли ако му стане нещо заради мен! Няма да си го простя!

Неусетно съм стигнал в гората забягах се към поляната и видях Taehyung да лежи свит на кълбо.

-TAEHYUNG! ТAE!-отидох до него и го хванах за ръката.-Tae добре ли си?!-той не ми отговори просто извъртя главата си на друата страна-Tae моляте отговори ми!-започнах да ми текат сълзи от очите ми... Течаха по бузите ми и капеха върху тениската на Tae.-T-Tae моля те! Нека си вървим!-започнах да спирам плача и го побутнах.

Гл.т.  Taehyung

Беше ми много студено! Усетих Jungkook да ми хваща ръката... Не можах да кажа и дума... Обърнах си главата и усетих топли капки падащи на тенискта ми. Чух Kookie да хлипа усетих, че плаче. Веднага се обърнах пробвах да стана, но просто нямам сили.

Гл.т. Jungkook

Видях Тае да се обръща към мен. Гледаше м жално и аз избърсах сълзите си и пробвах да му помогна за да седне. Съблякох якето си и го наметнах на раменете му. Той се опита да седне аз му помогнах и той се подпря върху мен.

-Тае д-добре ли си?-попитах го аз хълцайки от силния плач.

-Д... Да...-отговори ми той задъхано личеше си, че не е добре.

-Искаш ли да си вървим?-попитах го аз подавайки му ръката си.

Той отвърна и го повдигнах, започнахме да ходим и го закарах в къщата ми, защото той живееше доста далеч от това място. Качих го в моята стая на втория етаж.

-Легни на леглото... Аз ще ти донеся нещо за ядене.

-K-Kookie...-опита се да проговори.

-Да?-отвърнах му аз.

-Б-Благодаря!-каза ми той, аз само кимнах и се запътих към кухнията. Взех топла супа. Качих се при него. Той лежеше завил се по завивките ми и очиге му бяха претворени. Аз оставих купата на нощното си шкавче.

-Kookie...-попита ме той- Какво превеше там?

Аз го погледнах в очите - Тае аз... Просто не му се ходеше не училище. Въпроса е ти защо дойде?

-Исках да се уверя, че си добре и няма да направиш някоя глупост... - той си завъртя главага на другата страна. Аз го хванах за брадичката, така той погледна в очите ми

- Тае няма да позволя ТИ да правиш глупости да бягаш от час или да се чувстваш зле, най вече зараду мен! - отговорих му аз, а Тае само кимна и пак се извъртя на другата страна. Аз му подадох супата. Той започна да яде малко по малко. Седяхме в мълчание няколко минути когато.

-Kookie! - Тае започна - За това което ми казваж. Че не искаш да правя глупости. Трябва да разбереш, чее... - той направи кратка пауза - Няма как това да стане. Бих направил всичко за теб! - аз го погледнах учудено, а Тае се замисли за нещо и веднага извъртя главата си.

Гл.т. Taehyng

- ...Бих направил всичко за теб! - чакай това... Аз ли го казах? Веднага си извъртях главата. Kookie е единственият ми приятел в училище който ме харесва какъвто съм. Дали наистина това което си мисля се случва? Не мисля да му казвам... Не мисля че е готов. Ами ако разбере ще ме намрази! НЕ! Решено е! Няма да му казвам,че съм бисекуален. Той е единственият който ме харесва такъв какъвто съм и не се е опитвал да ме промени,няма сега да му кажа и да ме намрази!
- За какво толкова си мислиш? - попита ме Kookie,а аз вече не знам какво да му кажа. Той разбира ако го лъжа дори само да види погледа ми за секунда...

Здравейте хора!  Ето я новата част надявам се да ви е харесала! Искам да педопредя,че вече ще има нова част малко и просто ще ми бъде да свързвам нещата... Ще се опитам да има нова поне през ден, но нищо не обещавам.

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘

Help Daddy (VKOOK)Where stories live. Discover now