Гл. Т. Неутрал
-Затова живееш тук? - попита Jungkook
-Да..- отговори му Тае
-Съжалявам, за всичко което направих и казах. Не искам да те загуба а точно това направих! Съжалявам...
-Добре сме. И аз съжалявам не исках да те убидя по никакъв начин.
Kookie извика от радост и прегърна Taehyung силно.
-Радвам се, че всичко ще е като преди! - когато Kookie каза това се отдръпна от внимателно от прегръдката. - Искаш ли да отидем при момчетата?
-Ама ти си на училище...
-Как го каза! - каза Kookie като се засмя леко. - Сякаш ти не си.
-Аз няма да ходя. Ня искам. Пък и имам само половин час да се оправя... Не ми е достатъчен... Просто няма да се получи.- каза Тае като се усмиха показвайки два реда зъби и красива правоъгълна усмивка.
-Ааа... Не! Без теб няма и аз д отида! Просто ще викна Yoongi,ще му кажа да донесе цигари и алкохол и ще се забавляваме.
-Добре, добре! Ще дойда. НО не защото искам... Зашото не пия алкохол, никога не съм. Също защото съм виждал Yoongi пиян най-много да ме изнасилите!
-Добро момче! Хайде сега да тръгваме. - отговори Jungkoоk и не даде никакъв шанс на Тае да каже нещо. Просто го гвана за ръката и започна да го дърпа надолу по стълбите.
(След около час и половина вървене към училище)
Yoongi, Hoseok и Jimin седяха пред входа на училището и чакаха Jungkook както всеки ден. Когато Jungkook и Tae се подадоха от ъгъла Jimin бе първият който ги видя. Той изпищя като малко момиченце и се забяга към тях. Когато стигна, момчетата можеха да видят крокодилските сълзи падаши от очите на Jimin. Той се спря пред тях. Само седеше и гледаше в очите на Taehyung като сълзите му се стипаха като водопад. Taehyung го прегърна силно и започна да плаче на рамото на Chim.
Момчетата седяха и плачеха заключени в прегръдката си. Jungkook просто тръгна към другите момчета. Седна на оградата до Yoongi и остави нежна целувка върху бузката на по-ниското момче.
-Оййй!! Какво беше това?! - попита Hoseok, a Jungkook се усмихна. - Нали казахте, че не сте гаджета.
-Никой не е казвал, че не сме приятели с...привилегии. - каза Yoongi като обърна галвата на Jungkook и го целуна по устата. Jungkook почервеня като домат заради неочакваното и рязко движение извършено от Yoongi.
-Аха... Разбрах. - каза Hoseok. Междувременно другите момчета се бяха отделили от прегръдката и водеха разговор.
-Къде беше? - попита Jimin с тих глас опитвайки се да спре хълцането от плача.
-Вкъщи...
-Търсихмете и не беше там.
-Там не съм стъпил от 3 години, и няма и да стъпя!
-Защо?
-Н-не ми се говори за това... Може би някой друг път.
__________________________________
Съжалявам че в неделя намаше нов ъбдейт но бях доста заета. Скоро мисля да направя бонус глава за да се реванширам за късните ъбдейти... Надявам се да сте съгласи. Да знам не е достатъчно, но само това мога да направя, само това и да се извиня за късните ъбдейтова. Надявам се да разберете.
Та надявам се да ви е харесало и се извинявам ако има грешки! 😘😘
YOU ARE READING
Help Daddy (VKOOK)
FanfictionДвама братя Jeon Jungkook и по-големият Jeon Jung-Hyun са изоставени от родителите си в сиропиталище. Те мислеха че никога отново нямя да бъдат истински щастливи, но го очакваха много интересни неща за вбъдеще...