Двама братя Jeon Jungkook и по-големият Jeon Jung-Hyun са изоставени от родителите си в сиропиталище. Те мислеха че никога отново нямя да бъдат истински щастливи, но го очакваха много интересни неща за вбъдеще...
...паднах на колене изпадайки в плач. Лекарят коленичи до мен и ме потупа по рамото.
-Всичко ще е наред. - каза ми лекарят. Аз се обърнах поглеждайки го в очите.
-В-Вие... Сериозно ли? - той само кимна, а аз изпаднах в още по-силен плач.
-Taehyung! - някой изкрещя името ми отзад, но аз не обърнах внимание. -Тае! - чух викането отново, докато не усетих ръка на рамото си. - Тае! - ето кой е... Jimin... Аз се обърнах и го прегърнах. - Добре ли си? Защо плачеш? Може ли някой да ми обясни? - лекарят тръгна и ни оства сами, аз се отдръпнах.
-Kookie... Н-Наряза-Нарязал си е ръката...дълбоко. - казах хлипайки.
Какво? Как така? Ти затова ли плачеш? - попита ме Jimin с ни най-малко притеснение в гласа си.
-А НЕ Е ЛИ ДОСТАТЪЧНО ЗЛЕ JIMIN?! - започнах да крещя аз. - Мамка му... Не е ли достатъчно.. - започнах да хлипам.
-Извинявай! Прав си! Но...той...не е...той е добре нали? - опита се да ме попита Jimin.
Гл.Т. Jimin
-...нали? - опитах да попитам Taehyung. Бях доста притеснен. Честно казано очаквах Taehyung да бъде толкова притеснен. Той не спираше да говори за него още от преди. Личеше си, че му е важен. Обича го. Честно казано го ревнувам, много. Но точно сега ме е страх от отговора на Тае. Страх ме е, зашото ако нещо се случи с този Kookie няма да се изненадам ако Тае направи живота си ад. Кой знае...Може да направи нещо подобно като Kookie, но ако никой не го намери, така ще си и...умре.
-Той... За сега е добре! - започна да плаче още повече...изведнъж спираше поемаше малко въздух и пак започваше все по-силно. - Лекарят ми каза, че трябва да се с-събуди до т-три часа.
-Ами защо плчаеш тогава? - попитах го аз с леко объркан поглед.
-Мам-Мамка му... Jimin... От радост! - той леко ми се усмихна.
-Хах! - засмях се леко, аз честно казано съм щастлив... Да ревнувам го...много...но... Той е щастлив! Това кара мен да съм щастлив.
(Три часа по-късно)
Гл.т. Taehyung
В болницата съм от четири часа. Преди три и половина лекарят ми каза, че Kookie трябва да се събуди. Jimin седи до мен...Чака с мен. Не го очаквах от него... Не очаквах, защото той...не е голям фен на Kookie... Може би е тук само, за да ме подкрепи. Аз седях пред леглото на Kookie.Държах ръката му. Не исках да го пускам.
-Аз ще взема нещо за пиене, ти искаш ли? - попита ме седящия до мен Jimin
-Не. - отвърнах му аз отчаяно и тъжно.
-Тае, днес нито си ял, нито си пил вода! Трябва да се хидратираш. Ще ти стане нещо...
-Мамо! НЕ ИСКАМ НИЩО! - разкрещях се аз се аз, а Jimin извъртя очи и излезе от стаята.
-Kookie... - започнах да му шептя когато чух че Jimin затвори вратата. - съжалявам! Съжалявам, че бях такъв идиот. Извинявай...за...всичко. Досега, не съм държал така...на никой! - засмях се неловко. - Единствено на сестра си. Тя-Тя почина. Тя не е тук... Направи тази простотия която и ти...но нея...никой не я спаси. Kookie...не искам да загубя още един човек на който държа толкова много. Не искам да загубя и теб! Обичам те! Мамка му Jeon Jungkook! Не мога без теб! - когато казах това усетих как Kookie хвана ръката ми и я стисна.
Ето ме пак с моите "мъдрости"😂! Вече и аз не знам какво пиша! Аз и моите простотий си вървим заедно та... Да си имате на предвид за бъдещите глави 😂😁😜😜.
Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘
П. П.
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Как може да са толкова красавни???!!!! 😍😍😍😍😍😍😘😘😘😍😘😍😘😍😘😍😘😍😘😍😘😍😘😘😘😍😘😍😘😍😘😘😍😘😍😘💚💜💗❤💖💕💞💚💜💕💖💞💓💜💕💖💞💓💜💕💖💞💓💕💞💘💘💖💘💘💜💞💕💓💞💓💞💖💘
