Help Daddy (VKOOK)

I like you too hyung...

Гл. Т. Jungkook

Събудих се в 5 часа сутринта с много силно главоболие и желание да повърна, защото стомахът ме болеше сякаш съм ял развалена храна цял живот. Дори неьнам какво е станало, само помня, че бях с...

-YOONGI! - изкрещях аз. Станах от леглото си измиж се набързо, облякох първото нещо което видях и излязох.

Запътих се към дома на Yoongi. Все още беше тъмно и на дали щеше да стане светло следващите 2 часа, защото все пак е зима.

(След 15 минути вървене към къщата на Yoongi)

Най-накрая стигнах. Качих се на верандата и започнах да тропам по входната врата.

-YOONGI! YOONGI СТЪБУЖДАЙ СЕ КОПЕЛЕ ТАКОВА! ТРЯБВА ДА ГОВОРИМ! - крещях аз колкото се може по-силно, за да ме чуе. Прекарах още няколко минути така и започна да ми става студено. Раших се да му звънна.

*BEEP*BEEP*BEEP*

-Ъмм? Кой е? - Yoongi продума сънено.

-Ъмм... Jungkook? ЕЛА ДА СИ ОТВОРИШ ПРЕЕБАНАТА ВРАТА, ЗАЩОТО ИЗМРЪЗВАМ. - когато казах това чух силно тупкане през телефонната слушалка. Изчаках още малко и Yoongi се появи пред мен с къси панталони и без тениска. Аз прекратих разговора по телефона и огледах Yoongi от глава до пети.

Тъй като аз го гледах сякаш ще го изям всяка минута, защото му бях ядосан, той се дръпна от входа на вратата и ми направи път да вляза.

Отидох в кухнята когато видях всички празни бутилки от алкохол. Тогава ми светна.

-Значи вчера сме щяли да го направим? - попитах аз, въпреки че знаех, че е било така. Просто исках да видя той как ще ми го обясни.

-Да. Но Jin дойде и ни прекъсна точно на хубавата част. - Yoongi ми намигна, а аз се засмях.

-Знаеш ли какво си спомням АЗ, Yoongi?

-...Няма как да знам, не съм ти навлязъл в мозъка...

-Аз перфектно си спомням, че... ТИ КАЗАХ, ЧЕ НЕ ИСКАМ ДА ПРАВИМ ГЛУПОСТИ!

-Не е вярно. Ти каза "Нали няма да правим глупости"...

-И ТИ КАЗА НЕ!