It's time to forget

869 80 0
                                    

Гл.т. Jeon Jung-Hyun

Минаха 2 месеца от както нашите ни изоставиха... аз седя пред прозореца гледайки навън мислейки си за старите ни родители докато Jungkook се забавляваше и съзаваше приятелства. Изведнъж някой пучука па вратата. Нямях желанието да отварям,но някакси се почувствах принуден. Станах и отворих. Видях мъж и жена. Жената държеше Jungkook а до мъжът стоеше дете около моята възраст.
-Ти ли си Jeon Jung-Hyun?
-Д...-бях прекъснат.
-Да той е!-каза Jungkook
-Ами перфектно! Jeon Jungkook,Jeon Jung-Hyun добре дошли в нашето семейство!-каза жената държаща Jungkook а мъжът до детето отвори ръцете си за да ме пегърне, аз се затичах и докато го прегръщах се стичаха сълзи от очите ми.
-Благодаря!-казах аз стискайки мъжа още по-силно. Когато се отделих от него го огледах и видях нещо което не съм виждал от два месеца...лицето на човекът който дойде със същата жена преди два месеца.

Те вече бяха оправили документите и трябваше да съберем малкото багаж който имахме с Jungkook. Когато бяхме готови потеглихме.

По пътя опознахме това момче което бдши дошло. Оказа се, че то също е дете на тези хора...но истинско...но по темата. Той се казва Kim Seok-Jin. Той е малко по-толям от мен и доста повече от Jungkook. Беше на 8.

Здравейте хора! Това е новата част надявам се да ви е харесала!😆😆 Това е последната час в миналото така да го кажа. Четвърта ще бъде в настоящето(най-после)... да кажа,че всички герой са по-млади от това което действително са за което се извинявам.

Ок благодаря за четенето и съжалявам ако има грешки.😘😘

Help Daddy (VKOOK)Donde viven las historias. Descúbrelo ahora