(В училище)
Гл. Т. Jungkook
Още един скучен час мина. Цял ден не съм пушил. Изпитвам огромно желание най-после и посшедният час да свърши,за да изляза от вън. Втръсна ми от даскали още от първия ден. На всичко отгоре разбирам че утре имаме тест по матвматика.*звънецът бие*
-Време беше! -прошепнах си аз събрах си нещата и започнах да бягам към изхода знаейки че това е предпоследния час. Просто не ми се стоеше. Изведнъж се блъснах в някой. Беше това момче... Taehyung?
-На къде си зе запътил? Имаме още един час забрави ли?
-Не просто не ми пука...не ми се стои повече!-отговорих аз тръгвайки да тичам навън. Той ме изгледа и продължи по пътя си.
*Извън училище*
Аз взех една цигара. Потърсих за запалката си.-КЪДЕ Е ШИБАНАТА ЗАПАЛКА?!-когато чух стъпки зад себе си.
-Това ли търсиш? -чух глас обърнах се назад и видях...
-Taehyung?-погледнах го леко исплашено когато той посегна и взе цигарата от устата ми.
-Какво правиш?-попитах го леко раздразнен и учуден.
-Ти пушиш! Как така какво правя! Спирам те може би!-той повиши тона.-Пушенето е зле за здравето!
-Остави ме да правя каквото си искам! Ти... ТИ НЕ СИ НИКОЙ ЧЕ ДА МИ КАЖЕЖ!-аз започнах да му крещя! Тръгнах да си взимам раницата когато той я натъпи настоятелно.
-Добре ще те оставя. Но...
-Но какво?-отвърнах му аз надявайки се че ако му испълня желанието ще ме остави.
-Кажи ми номера си и името ти.-той се усмихна мазно аз извъртях очи и му казах телефонния си номер.
-...Запиши ме като Jungkook.
-Jungkook? Нямаш ли нещо като прякор?-попита ме той заимтригувано.
-Мне... А сега ме пусни да си вървя!-аз дръпнах раницата си и той падна на земята.
Гл.т. Taehyung
Jungkook... Хм... Ще помисля.
Върнах се във вкъщи и си взех телефона не помисляйки че имахме последен час който пропуснах. Единственото нещо за което мислех точно сега беше Jungkook.Това е новата част! Надявам се да ви е харесала!
Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!😘😘
YOU ARE READING
Help Daddy (VKOOK)
FanfictionДвама братя Jeon Jungkook и по-големият Jeon Jung-Hyun са изоставени от родителите си в сиропиталище. Те мислеха че никога отново нямя да бъдат истински щастливи, но го очакваха много интересни неща за вбъдеще...