Help Daddy (VKOOK)

You want Tae to come?

-Искал си да говорим за... Баща ни? - Jungkook каза на Jung-hyun когато двете момчета останаха сами. Jung-hyun преглътна звучно и седна на стола до Jungkook.

-Виж Kookie... Трябва много да внимаваш с този човек...

-Аз ще... Но защо си толкова притеснен? Не е като да ми е истински баща...

-Знам,но... Този път се размина... Другия... Кой знае какво може да ти стане...

-Какво ще ми стане, хьонг? Няма да има друг път. Няма да му позволя да ме отвлече отново... Но това... Не ме интересува. Искам да знам какво искаше да говорим за баща ни...

-Ах... Не... Показах къвички. Тоест "баща ни" Имах предвид този човек...

-Аха...

-Все пак Kookie искам да внимаваш... Много...

-Добре хьонг... Това ли е?

-Гониш ли ме? - Jung-hyun се засмя. Kookie също. Поклати глава отрицателно. - Искаш Тае да дойде, нали?

-Да... - Jungkook се усмихна широко и притвори очи. Jung-hyun се засмя. Излезе от стаята и след секунди се върна с Таеhyung. Jungkook се зарадва. Тае му налетя да го прегърне, но Jung-hyun го дръпна за качулката, за да го спре.

-Леко с раните...

-Да, знам... Сега може ли? - Jung-hyun кимна и пусна Тае. Тае прегърна Kookie внимателно и прошепна в ухото му "брат ти ме плаши...". Jungkook се засмя и погледна Тае.

-Защо? - Jungkook,гледаше с широка усмивка. Това беше направило впечатление на Jung-hyun и Тае. Все пак Тае изчака да останат само, за да го попита. Не заради нещо друго, а защото го е страх от брата на Kookie.

-Ами... Не знам... Не, че нещо... Ама... Странен е... - последното нещо го прошепна в ухото му.

-Тае... Брат ми е...

-Какво за мен? - Jung-hyun веднага се обади и намеси в разговора на по-малките момчета. Таеhyung се разтрепери и сгуши в Kookie. Jungkook от своя страна се усмихна още по-широко и го гушна.

-Да му кажа ли? - Kookie прошепна в ухото на Тае. Тае от своя страна разклати главата си много кратно, в опит да каже на Kookie да не го прави. Jungkook се засмя. - Няма значение хьонг...

-Кажи ми Kookie.

-Не е нищо важно, хьонг. Хайде излизай. Искам да остана насаме с Тае...

-Гониш брат си, за да седиш с гаджето си? - Jung-hyun повдигна вежди. Kookie кимна към вратат,  намеквайки на хьонга си да излезе. Jung-hyun разклати глава разочаровано и изцъка. Когато излез,  Taehyung се сгуши в Jungkook дори повече.

-Няма го ТаеТае... Спокойно... - Jungkook се засмя и гушна гаджето си и леко изохка. Тае се отдръпна и погледна Kookie притеснено. Jungkook разклати гласа и отново го гушна, все още усмихвайки се. Тае се отдръпна отново и погледна Kook в очите.

-На какво по дяволите се усмихваш толкова много? - по-големия попита. Jungkook се опита да го погледне сериозно, но се провали, защото не можеше да свали усмивката от лицето си. - Какво е? - Таеhyung също се засмя. - Да нямам нещо на лицето? - по-големия започна да докосва лицето си притеснено.

- Не... - Kookie хвана ръцете му и преплете пръстите им. - Виж... Не знам. - по-малкия започна да се смее истерично. Тае се изплаши и дръпна ръцете си.

- Kookie добре ли си?

-Да... Префектно. - каза Kookie и се усмихна още по-широко, ако изобщо това беше възможно.

__________________________________

Ето ме отново хехе.

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!! 😘😘