Help Daddy (VKOOK)

I'll always be next to you...

Гл. Т. Jungkook

Събудих се... Боли ме... Сам съм... Няма никой около мен. Дали това е било просто кошмар? Дали ми е станало лошо и сега съм в болницата... И-Искам при Тае. ИСКАМ ПРИ ТАЕ!

Станах. Трудно игнорирах болката. Започнах да се разхождам из коридорите на болницата. Крака ми започнаха да болят много силно и паднах на земята. Ударих главата си и усетих, че започна да кърви. Видях познат човек. Той изкрещя името ми и ме вдигна. Занесе ме в стаята, след като викна лекар. Оставиха ме да легна на леглото. Лекаря залепи раната. Все пак... Много боли... Но не повече от болката, че не е кошмар... И, че Тае го няма...

Този човек седеше до мен и държеше ръката ми внимателно. Аз заспах... Отново. Просто нямам никакви сили...

Гл. Т. Таеhyung

След като полицая намери колата на човека който е помогнал на Kook, и разбрахме къде са, тръгнахе. Той ни закара до болница на 5-10 минути от магистралата. Ние всички влязохме и попитахме за Kook. Те ни казаха стаята и аз бях първия който се затича нагоре. Когато сригнах, преглътнах шумно и почуках на вратата. Някакъв човек отвори.

-В тази стая ли е Jeon Jungkook? - попитах го, а той кимна. - Може ли? - той отново ми кимна и ми направи път да мина. Аз видях безжизненото и ранено тяло на Kookie и се разплаках. Отидох до него и хванах ръката му. Сълзите ми падаха по раните му.

-Kookie... Тук съм... - той не отговори. Седеше там, без да мърда. Разплаках се още по-силно. Не можех да го гледам така. Има рани навсякъде. Дори по лицето. Но са драскотини. Това е още по-гадно. - Трябваше да съм аз... Не ти... Трябваше да дойда с теб за шибаните цигари... Т-Трябваше! - започнах да плача силно. Усетих как леко стиска ръката ми. Погледнах го и той ме гледаше уморено.

-Н-Не... З-Заслужих... Си го...

-Н-Не го заслужаваш.

-Да... Заслужих го. Откраднах ги... И шибания полицай. Това копеле нещастно! - аз започнах да го галя внимателно, но той изкимтя и аз махнах ръката си от бузата му(на лицето... За хора с мръсно подсъзнание като моето). - Важното е, че ти си тук...

-Тук съм... Винаги ще съм до теб. Дори когато не съм... Винаги съм тук... - посочих сърцето му и той го погледна. В отговор ми даде една красива и уморена заешка усмивка. Аз също се усмихнах. Това ме радва. Той да е щастлив...

-Обичам те... - каза той и ме дръпна към него. Аз разбрах намека и внимателно оставих нежна целувка по устните му. Той се усмихва и се опита да ме гушне, но отново изкимтя. Аз внимателно сложих ръката му на леглото и го погледнах.

-И аз те обичам... - той отново вдигна ръка и избърса сълзите от лицето ми. Аз се усмихнах.

__________________________________

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!! 😘😘

П. П. ЕДНА МИНУТКА ЗАКЪСНЕНИЕ! ИЗВИНЯВАЙ!