Двама братя Jeon Jungkook и по-големият Jeon Jung-Hyun са изоставени от родителите си в сиропиталище. Те мислеха че никога отново нямя да бъдат истински щастливи, но го очакваха много интересни неща за вбъдеще...
(Трябва ми помощ ТТ! Така... Аз си пиша новата част на лаптопа и всичко е перфектно. Запаметявам я и излизам от УаттПад. След близо час влизам през телефона и БУМ!
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
Това нещо се показва. Започнах да псувам лаптопа,телефона, рутера си както и Уаттпад заради ТОВА!
Ако някой знае защо става така или как да го оправя... Моля да ми помогнете, защото това не ми се случва за първи път и много започва да ме дразни.
Благодаря за отделеното време, ако някой изобщо се е поставал да го прочете хД)
-Това... Е... Jae Woo. - Jungkook каза и посочи Jae Woo. Големия се усмихна.
-Кой е той? - попита Тае.
-Човекът който ме спаси... - Taehyung стана и се поклони на Jae Woo.
-Много ви благодаря, че сте му помогнали. - Тае каза. Jae Woo се усмихна.
-Няма проблем... - отговори по-големия.
- Наистина много Ви благодаря... Не знам какво щях да правя без него. Как да Ви се отблагодаря?
- Като спреш да ми говориш на Вие... - той се усмихна. Тае също.
-Но... Сериозен съм... Аз... Как да ти се отблагодаря? - продължи Тае.
-Ти вече го направи... Каза ми "благодаря" Това за мен е най-важно... - Tae се усмихна и се върна на стола при Jungkook.
- Тае... - Кook започна. Таеhyung го погледна и отново много внимателно хвана ръката на Кооk. - Пуши ми се... Не съм пушил от 5-6 дена...
- Е тук не може... Като излезеш от болницата... - Тае каза.
- Ама...
-Не Kookie.
-Охх... Хубаво, но искам да те гушкам.
-Имаш рани навсякаде.
-Ще ми кинат ако ги цункаш...
-Jungkook имаш рани и по бе... - Jae Woo започна и така не си завърши изречението.
-Шшш. - Jungkook измрънка. Тае се засмя и внимателно целуна раните по челото на Kook. След това тези по врата му и тези по ръцете му. - И на крачетата имам... - Jungkook посочи бедрата си и голямата рана под коляното му. Jae Woo разбра на къде бият нещата и излезе от стаята. Таеhyung се усмихна и внимателно целуна бедрото на Кook. След това слезе надолу и целуна голямата рана. Jungkook изкимтя тихичко, но се усмихна. Таеhyung продължи с леките целувки по бедрата на Jungkook. Kookie от своя страна стенеше тихичко. Тае се вдигна и целуна Kookie. Jungkook отвърна на целувката. Тае се отдели и отново седна на стола до леглото на Kook.
-Обичам те... Ще направя всичко за теб... - тае каза и погледна Кооk в очите. Кооkie също погледна Те.
-Не ми трябва нищо друго... Само да си до мен...
-Другия път... Обещай ми, че няма да крадеш... Нищо...
-Не мога да ри обещая... Познаваш ме... - Jungkook се усмихна леко. Тае извъртя очи и също се усмихна.
-Но ако крадеш... Няма да го правиш сам... Ще го правиш с мен... И Йонги... И групата. Няма да си сам. Никога... Обещай ки.... Обещай ми, че няма да правиш глупости сам... - Тае се насълзи. Хиляди мисли минаваха през главата на Тае. Него го беше страх най-вече за здравето на любимия си.
-Обещавам... Не плачи... - Jungkook подвигна ръцете си и гушна Тае. Тае от своя страна се отпусна в ръцете на по-големия със страх да го докосне, за да не го нарани.
__________________________________
Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!! 😘😘
