Гл. Т. Неутрал
Jungkook обясни на Jin и Taehyung какво се бе случило между него и брат му. Тае все още го гушкаше, а Jungkook продължаваше да рони сълзи.
-Н-Не очаквах н-някога да го направи... - продума Jungkook след няколко минутната тишина настъпила в къщата. Тае го погледна, а Jin бе твърде замислен дори да чуе Kookie.
-Спокойни Kookie... Днес явно е изперкал и не знае какво говори... - каза Тае успокоително.
Не беше точно "успокоително",но наистина помагаше на Kookie. Всяка дума изречена от Тае, всеки поглед и допир, за него всичко това бе по-скъпоценно от най-скъпоценната руда на света. За него всичко това, не беше просто емоция. За Jungkook Taehyung беше всичко... Беше вселената. Беше светлината. Когато го видеше беше сякаш Бог е слязъл на земята. Не можеше брат му да го направи. Не може да му забрани да се вижда с любовта на живота си....
-Tae... Той... Мислеше го. И проблема е, че никога не е говорил така и не разбирам какво му става.
-Не мисля, че е нещо сериозно. Сигурно не е бил в настроение... - каза Тае докато галеше главата на Kook. Jin го погледна и проговори:
-Тае... Тии... Не си... Един от любимците на Jung-hyun... Не те харесва много, много...
-Все пак... - Taehyung въздиша и млъкна. Jungkook се сгуши в него.
-Таеhyungie... - прпдума Jungkook.
-Да? - попита Тае и погледна по-малкия. Jungkook се усмихна и целуна бузката на Тае.
-Нали знавш, че те обичам... Повече от всичко на света...
-Ъмм.... Изини ме... Брат ти е тук. Човекът който ти помогна... - намеси се Jin. Kookie се усмихна и се хвърли да прегръща хьонга си.
-И теб те обичам... - каза Kookie.
YOU ARE READING
Help Daddy (VKOOK)
FanfictionДвама братя Jeon Jungkook и по-големият Jeon Jung-Hyun са изоставени от родителите си в сиропиталище. Те мислеха че никога отново нямя да бъдат истински щастливи, но го очакваха много интересни неща за вбъдеще...