Help Daddy (VKOOK)

He is gonna be fine!

Гл. Т. Jin

Вече от около час Тае не се е връщал. Нито Yoongi ми е звънял, нито Jungkook. Боже тези ще ме побъркат!

Чух някой да отваря вратата. Не погледнах. Бях твърде задълбочем в мислите си..

-Хьонг? - когато чух това...този глас! JUNGKOOK! Веднага се обърнах о водях Suga и Kookie.. Ама къде е Тае? - Съжалявам, че...избягах така. Просто нещо ми стана...

-Какво има? Добре ли си? - Jimin го попита. Доста се притеснява за човек който не познава...

-Да той е добре...малко пийнал... Но добре! - каза Yoongi и хвана ръката на Kookie приплитайки пръстите му с тези на Jungkook.

-Охоо! Вие деамцата да ди нямате нещо? - каза Namjoon, а  Kookie се изчерви леко.

-Да, да млъквай Namjoon! Къде е Тае? - попита Yoongi.

-Не е ли с вас? - огвърна му Namjoon. Kookie погледн с доста сериозна физиономия.

-Ама ние мислехме, че е тук... - - каза Kookie влючвайки се в разговора.

-Значи не е с вас... Не е идвал и тук... - каза Hoseok правейки малка пауза и после продължи - изчезнал е! - Hope започна да се паникьосва и да обикаля в кръг из стаята... Беше като кокошка без глава...

-J-hope спокойно! Ще го намерим. - каьах аз опитвайки се да го успокоя.

-Ами ако му е станали нещо? Ами ако някой го е отвлякъл? Ами ак...

-Спри се бе! - изкрещя Namjoon на Hoseok и той се стъписа. Namjoon има малък проблем с нервите, но в семейството го приехме и му помогнахме доста... А да! Как съм се запознал с семейството? Ами... Когато бях на 6 живеехме тук... В Сеул, но заради работата на баща ми трябваше да се преместим... Мислех че ще останем в Бусан завинаги...но ето че пак сме тук... С Таe,Yoongi и Jimin се познавам от скоро, но Namjoon и Hoseok ги знам от пеленачета. Винаги бяхме заедно. Явно, че като съм си тръгнал са се запознали с Тае, Yoongi и Chim,но момчетата ме приеха добре закоето е радвам! Всеки в нашето семейство си има неговия проблем... И има нещо което го отличава от другия... Но Yoongi и Jungkook си приличат... Радвад ме като са заедно.Но сега не е времето да си мисля затова! - Таеhyung е голямо момче и може дс се оправи! Само и само родителите му да не разберат ще е добре! - когато Namjoon каза това аз се паникьосах.

-Боже родителите му! Какво ще им кажем ако нещо му е станало?! Аа... Ами то... Такова... Синът ве е мъртъв! Не зна...

-Майка му шибана! Спрете се! - извика Namjoon и всички погледнахме към него...без Jimin. - Трябва да сте позитивни! Да вярвате, че е добре! Ако мислите такива неща може нещо да стане наистина! - Namjoon се опитваше да ни обидеди, че Тае е добре... Опитах се да се оспокоя, но все още бях много притеснен. - Погледнете Jimin... Той изглежда спокоен, но и малко плашещ... Chin добре ли си? - когато Namjoon каза това една сълза се стече по бузата на Jimin.

-Аз отивам да погледна при впдопада! - каза Kookie и се изтреля от стаята.

————————————————

Казах, че днес ще има две глави! Спазвам си обещанието...

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘