Help Daddy (VKOOK)

Ha...What?

Гл. Т. Yoongi

-Jiminie... Успокой се моля те! Вече от 1 час плачеш. Какво е станало?

-И-искам да у-ум-ра! - каза той като се разплака още по-силно. Не мислех, че е възможно някой да се разплаче по-силно от него сега, но ето че той може и повече.

-Jiminie... Не говори така! Моля те. Не ме натъжавай с тези твой думи! Не искам да те загубя! Няма да те оставя да умреш!

-Yoongi, б-благпдаря, че се и-интересуваш за м-мен. Н-но, аз никога н-не съм б-бил оби-чан ис-истински! Ник-ога няма и да бъдаа... - аз прегърнах Jimin силно и той се сгуши в мен не спирайки да плаче. Дали този малоумник Таеhyung е направил нещо?!

-Jimin... Ако е заради Тае... Не искам да влизаш в болницата заради него, отново. Още първият път когато стана така, ти казах всичко, но ти спеше.

-З-за как-во говориш?

-Затова колко много те обичам! Казах ти го още тогава! Казах ти, че те обичам. Аз седях и чаках да се събудиш. Аз държах ръката ти. Аз бях този до теб!

-Ами J-Jungkook?

-Да... Той... С него не бе истинско. Никога не е било. Знаех, че съм влюбен в теб. Все пак,имаше нещо което ме привлича в него, но с времето разбрах, че не е нищо повече от приятелски чувства.

-Yoongi...

-Слушай, мисля, че всичко това е заради Тае. Това, че искаш да се самоубиеш и тези идиотщини... Нали е така?

-Д-Да... Заради н-него е... - ето,че Jimin след този плач най-накрая се успокои.

-Какво е станало?

-А-ами...заварих го да се целува с Jungkook... - аз се шокирах от това изречение. Как така Taehyung e целунал Jungkook?! Ама нали харесваше Jimin, какво му стана?!

-К-Как така? Нали харесваше теб.

-Еми явно, не... Може би го е направил само, з-за да накара Jungkook да ревнува...

-Не,той не е такъв. Имало е нещо друго. Може би е бил объркан както Jungkook и аз бяхме. Може би е мислел, че харесва теб, защото се познавате от много време. Може би се е отказал от Jungkook и се е опитал да продължи напред, но не му се е получило. Може б... Съжалявам, май не давам добри примери. - Jimin ме гледаше с насълзени очи и хълцаше от синлия си плач от преди минута. Червеното му носле и червените му от студа бузки ме караха да се чувствам странно. Докато го гледах имах чувството, че гледам Бог който седи пред мен и... Замръзва. Гледаше ме с тези кучешки очички. С тези потпухнали от плача устни и очи. Ахх тези устни. Тези красиви очи. Сега забелязвам колко красиви черти има това момче. Колко е неповторим. Не мога да повярвам, че Taehyung е бил такъв късметлия да го има.

-Yoongi... Yoongi... - Jimin размахваше ръката си пред лицето ми. Аз се разклатих главата и го погледнах объркано. - Изключи за последните 2 минути. - Jimin се засмя и продължи. - Зяпаше ме и изглеждаше сякаш си мечтаеш. - той се засмя още по-силно и аз направих фалшив смях. Честно казано този фалшив смях беше само извинение, за да го погледам. Имаше красива ангелска усмивка. Не мога повече! Хванах лицето на смеещия се Jimin в шепите си и го обърнах към себе си. Погледнах го в очите и той бавно свали усмивката си поглеждайки ме объркано. Аз бях прекалено сериозен. Поне така може би съм изглеждал. Той също ме погледна в очите.

-Ха... Какво? - Аз го дръбнах по-близо до себе си и имахме само няколко милиметра разтояние между устните си. Усещах топлият му дъх да се разбива в моя. Тогава прекратих тази малка дистанция между устните ни, когато го целунах.

__________________________________

Ха! Ще се опитам утре да кача новата част.  Заглавието е тъпо ма не ме винете! Останах без идеи! 😂

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки!!😘😘