Help Daddy (VKOOK)

Stop lying

Гл.т.Taehyung

-Ехоо! Тае няма ли да ми отговориш?-Kookie ме попита отново.

-Не! Няма...нищо... - отвърнах му аз с отегчен поглед и глас. Сякаш не знаех, че няма да разбере, че го лъжа.

-Taehyung! Отговори ми с истината! Не ме лъжи! Вижда се в очите ти! Мога да го прочета! - започна да повишава тона си Jungkook. - Tae... Моля те! - той ме погледна жално.

-Jungkook,няма нищо! Повярвай ми! - отговорих му аз с нежен тон а Jungkook ме изгреда странно повдигайки вежда.

-Знарш ли... Щом ще се лъжем...мисля ще е по добре да си вървиж - сължи се сформираха в очите му.

- Но Kookie аз...

-Не Тае... Видях доверието ти към мен. По-добре си върви...-той ме прекъсна посечвайки вратата навеждайки главата си надолу.
Аз станах и се насочих към вратата. - Само да знаеш... Аз ти имам доверие...ако ти нямах нямаше да съм тук. А и...ти ме изостави...аз все още ти имам доверие...ти просто не разбираш...- сформираха се сълзи и в моите очи кигато излязох около минута по- късно затръшнах входната врата. Тръгнах да бягам на някъде. Заваля дъжд... Духаше силен вятър, но аз не се прибрах. Продължавах да тичам на някъде. Дори не знаех къде...

Гл.т. Jungkook

Не знам какво става... Чух тръшване на вратата когато се осъзнах... Усетих сълзите в очите ми напиращи да излезат. Аз се хвърлих на леглото започвайки да плача.

(1 час по-късно)

-Jungkook,прибрах се! - чух Jin да се провиква затварайки вратата. Не обърнах внимание. Просто лежах по корем изливайки всички чувства на възглавницата си. Jin влезе в ставята ми виждайки ме да плача. Веднага дотича до леглото.
-Jungkook! Какво е станало? Защо плачеш?! - попита ме той с голямо приеснение и опитвайки се да ме обърне по гръб за да му обясня по-ясно.

-T-Tae...-казах аз през сълзи. - Той... Аз... - започнах да плача още по-силно.

-Jungkook! Jungkook! - нашрави кратка пауза хващайки главата ми в шепите си и разклащайки я. - Погледни ме в очите! Чуваш ли! - опита се да изкрещи. Аз спрях сълзите.

-Изгубих Тае! Казах му да си върви! Той сигурно ми няма доверие! Не иска да ме в-вижда! - казах аз хлипайки. - Той бе единственият човек в това скапано училище на когото му пукаше поне малко! Аз го зарязах на студа, обидих го... На всичко отгоре не му повярвах, казах му че ми няма доверие! Казах му да си върви! И сега... Сега го загубих! - започнах да плача отбово.

-Jungkook, спокойно! Всичко ще е наред! Утре като отидеш на училище ще видиш, че ще се оправите!
Аз прегърнах Jin и му благодарих.

(На другия ден в училище)

Видях Тае с някакво момче... Досега не съм го виждал с негови приятели. Е... Досега...
Минах покрай него.

-Хей, Тае... - той се обърза забеляза, че това съм аз, извъртя очи и си тръгна...
Отнлво сам... Веднъж да искам да гпворя с Taehyung,а той ме намрази... Ето, че Jin не бе прав... Нищо не е наред!

Ето я и новата част! Нядявам се да ви е харесала. Вкарвам малко интрига страх и чувства... Може да не ми се оплочава много за което съжалявам!

Благодаря за четенето и се извинявам ако има грешки! 😘😘