Help Daddy (VKOOK)

I feel you like a real brother!

Гл. Т. Jungkook

Лекарите са се обадили на родителите ми. Те са казали на Jin да дойде. В момeнта го чакам.

Какво ли прави Те сега... Защо се изниза така без дори да каже "Чао"? Какъв му беше проблема?

Докато си мисех за него се почука на вртата.

-Влез! - провикнах се аз и вратата се отвори. Jin влезе в стаята.

-Хей Jungkook, как си? - попита ме Jin и си довлече един стол до леглото ми. Аз просто завъртях главата си към прозореца след зададения въпрос.

-Jin...той... Той... - започнаха да се стичат сълзи от очите ми.

-Кой е той? - попита Jin хващайки ръката ми и ставайки нервно и бързо от стола на който седеше.

-Taehyung! - Казах аз през сълзи.

-Той ли ти припини това? Ако е той само да разбера как изглежда...ще го убия! - в очите му започна да се чете омраза.

-Не Jin! Той ме намери и спаси... - казах аз с най-спокоен глас.

-А кой е мърляка който ти причини... Каквото и да ти е... А ти всъщност, кскво ти е? - Jin ме попита...боже той все още не е разбрал.

-Мърляка съм аз самия! Напих се малко и... Сега ръката ми е така... - показах му ръката си и той остана шокиран.

-Добре! Не издържам! Кога ще те изпишат? - попита ме Jin и ако съдя по тона му, не беше един от най-щастливите.

-Утре. - казах аз все още със спокоен глас.

-Добре! Утре ще дойда да те забера и ще отидем в моята група. Моето второ семейство. Те ще ти помогнат с всеки проблем, всяка трудност, всеки страх и всяка глупост разбира се ако не е нещо като-"Хей аз се уморих да бъда жив някой ще ми помогне ли да се самоубия?". - каза ми Jin. Ние се засмяхме на казаното. Боже точно сега го чувствам като истински брат.

-Добре Jin. Ъмм... Къде е Jung-Hyun? Много искам да го видя. - казах аз и очите ми се напълниха със сълзи.

-Той... вие ще се видите утре след срещата ти с второто ми семейство.

-Добре.... Благодаря... За всичко! - казах аз и се просегнах да го прегърна когато, телефонът му звънна.
Той вдигна и започна да говори.

-Да... Добре... Чао! - не разбрах за какво става дума. Опитах се да погледна всякаш разбирам... Явно не ми се получи защото Jin се засмя.

-Оу! Беше Namjoon! Ще вървя и утре ще се видим... Чао!

-Да... До утре! - отговорих му аз и той излезе от стаята.