Help Daddy (VKOOK)

I love to be next to him...

(Няколко дни по-късно)

Гл. Т. Jungkook

Най-накрая ме изписаха! Ако трябва да съм честен... Не го искам. Там съм в безопастност. Там има хора около мен. Дали ще са лекари или хьонговете ми... Все тая.

От няколко дни само се усмихвам и се правя, че нищо ми няма... Но не е така. С всеки ден изпитвах все по-голям страх... Сега ще е много по-опасно. Ще се старая да внимавам. Дано само някой не ме ядоса и отново да отида някъде сам, защото ако нещо стане? Ами ако хьонг е прав? Ами ако следващия път наистина не мога да избягам?

Стига Jungkook. Всичко ще е наред... А дали?! О-

-Kookie? Идваш ли? - Jung-hyun се обади отдолу. Аз бях заключен в стаята си, свит на топка, на леглото и с ножчето си. Рязах по ръцете си и загубих представа за времето.

Ще ходим някъде, а от толкова притеснения не помня къде. Някой се опита да отвори вратата ми, но се провали. Заключена е. Хаха.

Чакай! С тениска съм!

Станах от леглото и започнах да ровя в гардероба с бясна скорост. Трябваше да намеря блуза с дълъг ръкав.

Успях. За радост. Облякох се и отворих на хьонг.

-Какво толкова прави, че да се забавиш?

-Ами спах. - аз се усмихнах широко. Той притвори очи и поклати глава.

-Както и да е(Elvankaaa)... Хайде.

-Така и не разбрах къде отиваме...

-Е как къде? Нали казахме, че пролетта ще ходим в гората.

-Хьонг... Забравих.

-Е как ще си забравил. Нали си оправи багажа.

-Амии...

-Jungkook!? Къде си се захласнал бе?! Не е ли готов?

-Ами не...

-Ох божееее... - хьонг влезе и започна да згъва дрехи и да ги слага в раница. Аз го хванах за ръката.

-Хьонг... Аз... Не искам да ходя...

-Защо?

-Просто... Не ми се ходи... Ще остана при Тае...

-При Тае? Какво ти става Jungkook? Привързал си се към това момче. Не можеш да дишаш без него.

-Хьонг! Какви ги говориш мамка му?! Ти да не откачи?!

-Аз не! Но ти да! И знаеш ли какво? Омръзна ми. И единственото нещо което ще се откачи е връзката ти с Таеhyung!

-КАКВО?!

-Каквото чу! Повече няма да се виждаш с това момче! - той закопча раницата ми и тръгна надолу с нея. Аз наведох глава и тръгнах след него с насълзени очи. Няма как да не се виждам с Тае.

Влязох в колата и Jin ме погледна. Повдигна главата ми и започна да се притеснява.

-Какво има Kookie? - попита той притеснено. Аз поклатих глава и отново я наведох като сълзите ми паднаха от очите. Jin ме гушна. Аз се разплаках. Той започна да ме успокоява.

Jung-hyun седеше на седалката отпред и гледаше виновно, но все пак не ми помогна. Jin ме галеше, а аз плачех все по-силно. Накрая той се развика на наще да спрат колата. Jung-hyun започна да му се кара.

-Ти не си никой който да ми каже какво да правя! - започна да крещи Jin. Майка му и баща му започнаха да го успокояват докато ме видяха мен. Тогава се опитваха да успокоят мен докато хьонговете ми се караха. Това ме караше да плача още по-силно. Накрая Jin млъкна и отвори вратата. Дори не разбрах какво стана. Той излезе от колата и ме взе.

-Хайде вкъщи... Няма да ходим никъде щом не искаш... - каза той и тръгна с мен към вкъщи. Аз си плаках, а Jin се опитваше да ме успокои. - Ще викна Тае да дойде...

-А-Ама... Х-Хьонг... - отново започнах да плача силно. Jin ме гушна и взе телефона си. Звънна на някой и му каза да дойде унас. След това ме вдигна като бебе и забяга към вкъщи.

След около пет минути стигнахме, а аз все още плачех, но по-леко. Тогава видях Тае да седи пред вратата. Скокнах от ръцете на Jin. Забягах се към Тае и му се хвърлих на гърба плачещ силно. Тае се обърка, но ме гушна.

Влязохме вътре и Тае ме сложи в скута си. Започна да ме друса като бебе и да ме гали. След малко се успокоих, че съм в ръцете му и се сгуших.

Обичам да съм при него. Не мога да го оставя. Каквото и да ми каже хьонг... Аз го обичам...