(~_~)
Мили мой,
Питаш ме как съм,
но в очите ти личи,
че не ти дреме...
Имах очаквания за теб...
Очевидно безмислени и глупави...
Исках да ми покажеш,
Че не си лъжа...
Аз наистина повярвах,
Че можем да сме приятели,
Но не мислех до къде може да доведе това...
И сега стоя в ъгъла на стаята,
Прегръщайки коленете си и плачейки...
Питам се: Как се случи това?
Нарочно ме лъга, нали?
Сега, радваш ли се,
че ме нарани?
Искаше да гледаш сълзите ми по лицето ми, нали?
Сега знаеш, съсипа ме!
Сега мисля за самоубийството си...
Знам, глупаво е,
но сърцето ми разбито говори, а мозъка мълчи...
Доста отдавна спрях да вярвам в изневери и предателства,
Но вече знам - истина е...
Ако не ти вдигам, звъня, пиша или отговарям, знай,
На по-добро място съм!
-М
•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°
STAI LEGGENDO
Под Маската
PoesiaТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
