Стаята ти тъмна и студен,
От света забравена,
Няма звуци нито тук, ни вън.
Толкова самотна.
Дъжда през прозореца вали,
Ветровете пеят,
Дърветата - танцуват,
А ти се криеш от света.
Стая без врата, стая без мечта.
Време е за свобода!
Счупи веригите и
излез на светлина!
Красота те чака там - навън.
Слънцето ще блесне ярко!
Природата ще те приветства!
Ще бъдеш пак щастлив!
Малкото момче заспа
С тази мъничка мечта.
Счупи веригите му - светлина!
Вятъра го понесе към свобода!
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
