Под Маската

102

В пясъчен часовник,
Задушавам се, блъскам и крещя.
Тъжната твоя усмивка,
Тя разказа ми всичко.

Потъвам до колена,
Сълзите падат вече в калта.
Ти протегна се към мен
И стъклото пропука.

Знаеш много добре,
Изляза ли от този капан,
С живота ми е край.
Още една пукнатина.

Калта е вече до кръста.
Ти шепнеш нещо, не чувам.
Започваш да плачеш с мен.
Усещам как умирам.

Спомени прелитат над ума ми.
Спомени за теб и мен.
Те са толкова красиви, а сега...
Стъклото ни разделя...

Калта стигна до лактите ми.
Останах замръзнал от студ.
Ти изкрещя "Съжалявам!"
И счупи това стъкло.

Падам мъртъв в ръцете ти.
Усмивката не ще напусне лицето ми.
Щастлив съм, пак съм с теб,
Макар и само за миг.

Пясъчният часовник ,
На пърченца отлита.
"Обичам те, благодаря"
Прошепнах с усмивка...