Под Маската

154

Страх

Страх ме е... да бъда себе си.

Страхувам се от мнението на хората.
Страхувам се, че никой няма да ме приеме.
Страхувам се, че семейството ми ще се откаже от мен...

Думите ме нараняват, но го прикривам с усмивка.
Нося маска всеки ден, не я свалям дори в съня си.
Казвам си, че всичко е наред, че всичко е въпрос на време... времето така и не отмина...

"Това е просто период" казвах си;
"Просто си объркан" казвах си,
Но вече не знам....
Полудявам ли? Или се разболявам?
Какво не е наред с мен?
Защо съм различен?

Не мога да отговоря....

А понякога ми се искаше да не бях сам....
Да имам някой, който да е като мен;
да говорим заедно; да се мотаем заедно; да има някой, на който да споделям; някой, който може да види сълзите ми; някой, който да ме прегърне и каже, че всичко ще е наред; че не съм сам...

Е, мечтите са безплатни....

Време е да се върна в реалността, да се скрия зад маската и да се държа както винаги....

Но все още ме е страх....