Под Маската

139

За теб

Времето ни разделя..
Душите ни поемат по различни посоки.

Но за мен не е голяма загуба...

Има стотици като теб
И единици като мен.

Надявам се да намеря по-добър в бъдеще, но до тогава...

Поиграй си с мен преди да се появи още една пукнатина..

Ще намеря своят лечител!
Той ще поправи раните ми причинени от теб!

Ще се върна по-силен от всякога,
Но не за да ме счупиш отново,
А за да видиш в какво ме превърна

Ти, тази, която не разбира.
Ти, тази, която не иска да разбере.
Ти, тази, която не може да разбере.
Ти, тази, която не спира да прави това, което си иска.

Моля те, спри да си играеш...

Може би беше по-добре когато не получавах от вниманието ти...
И в стремежа си да го получа...
Първата пукнатина бе причинена..
От мен...

Едно ще ти кажа:
Ще ми липсваш..
Или поне в началото!

Загрижеността ти изглеждаше сладка.
Жалко, че беше фалшива!
Милата ти усмивка не оставаше по-назад...

Понеже те те мачкаха
искаше и ти да потъпчеш някой, нали?
Но това беше най-голямата ти грешка...

Лоялни хора като мен не се срещат лесно...

Ще те попитам нещо:

Знаеш, че не сме в добри отношения с нея, нали?
Тогава защо постоянно ни събираш, мамка му?!

Аз не го правя...
Знам, че прекрати контактите си с онова момиче и не те събирам с нея..
Ти защо ми го причиняваш?!

Виждам погледите...

Май съм просто играчка, а?

Знам го..
Знам го от доста време...
Просто искам ти да го кажеш...
Искам да чуя думите от твоите устни!
Искам да ми го кажеш в очите, а не да си играеш с мен!

Толкова ли ти харесва да стоиш зад маската на Кукловода?

Е, не ми беше приятно да споделя толкова много години с теб,
Но всички се учим от грешките си, нали?

Да се надяваме, че ще намерим нещо по-добро...
И не само да го намерим,
А и да го изградим заедно с някой

Опитвам се да гледам напред,
Но искушението е прекалено сладко!
Постоянно се обръщам..

Няма да питам защо...
Няма да питам с какво го заслужих..
Защото знам.

Знам, че си го изкарваш на по-слабите от теб..

Но това беше грешката ти!

В очите ти може би съм слаб,
Но с падането на нощта се превръщам в най-големият ти кошмар!

Затова трябва да има някой, който да ти пази гърба...

Е, най-преданият ти човек си отиде..

Какво ще правиш сега?

Знаеш ли?
Не, не знаеш..
Но аз ще те светна!

Прави каквото искаш с живота си,
Но не наранявай другите!

Това е първата и последната ми молба към теб...

Сбогом!