Във ваната лежа...
Водата в червено оцветявам...
Вратата е заключена...
Себе си ранявам...Болка за малко ще усетя,
За свобода съм решена.
Болката облекчава,
Може малко да ранява...Болката ме изцелява.
Болката ме защитава.
Болката ме разведрява.
Болката ме успокоява.Боли ме, но знам, че съм жива.
Болката е важна.
Държи все още жива.
Раните ми умножава.Вратата не се отваря.
Риташ и блъскаш,
Но вратата не отварям.
Ваната е вече червена.С последни сили те видях.
Вратата бе на земята.
Вдигна ме от кръвта,
А аз заспах в ръцете ти...
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....