Изоставен, тичам пак сам
Тичам бос по тез стъкла
Стъкла от спомени, сега разбити
Усмивки, щастие, игриСамотен, плача на ръба
На ръба на моя свят
Свят изоставен от всички вас
Сега е пуст и тих, безжизненИзползван за стотен път
Сълзите стичат се отново
Раните кървят, не спират
И скачам от ръба, разбит съм...°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....