Изоставен, тичам пак сам
Тичам бос по тез стъкла
Стъкла от спомени, сега разбити
Усмивки, щастие, игри
Самотен, плача на ръба
На ръба на моя свят
Свят изоставен от всички вас
Сега е пуст и тих, безжизнен
Използван за стотен път
Сълзите стичат се отново
Раните кървят, не спират
И скачам от ръба, разбит съм...
°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
