Под Маската

152

Страх

Ако бях друг човек? Ако аз не бях аз? Ако аз не се държах така? Ако бях като останалите? Щеше ли да ме обичаш?

Знаеш ли, вината не е моя. Колкото и да се обвинявах, вината не е моя. Просто ме е страх. Страх ме е от реакцията ти, когато разбереш истината...

Ако бях нормално дете може би сега щях да си имам гадже, да излизам с приятели или нещо такова... а аз се затварям в себе си, защото никой не ме разбира.

Имам нуждата да поговоря с някой като мен. Искам да съм някъде, където няма да ме съдят за това, което съм. Искам приятели, които да ме разбират и подкрепят. Не искам повече да лъжа никого.... но ме е страх.

Винаги си казвах, че това е просто период. Просто съм объркан и всичко това ще отмине с времето. Но минаха вече две години. Две години, в които лъжех всички.

Просто ме е страх....