Мазохизъм
Защо изпитвам това?
Какво не ми е наред?
Толкова ме е страх,
но в същия момент ме привлича!Харесва ми да гледам.
Да гледам как червеното тече.
Изтича от поредната рана.
Рана направена от мен.Тялото изтива,
сълзите изсъхват,
Сърцето спира
и аз се усмихвам.Поредното разбито същество.
Поредното измъчено лице.
Поредното спряло сърце.
Поредното тяло за колекцията ми...Заедно с теб изчезна
здравия ми разум.
Ти ми го отне,
заради теб правя глупости.Самонаранявам се,
не по начина на другите, а по мой.
Моята най-голяма болка
е да гледам тъгата
в очите на жертвите си.Ти ме превърна в болно копеле!
В шибан мазохист!
В умопобъркан демон!
Заради теб сега съм убиец!Но знаеш ли какво?
Следващата ми и последна цел..Си ти!
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....