Под Маската

143

Мазохизъм

Защо изпитвам това?
Какво не ми е наред?
Толкова ме е страх,
но в същия момент ме привлича!

Харесва ми да гледам.
Да гледам как червеното тече.
Изтича от поредната рана.
Рана направена от мен.

Тялото изтива,
сълзите изсъхват,
Сърцето спира
и аз се усмихвам.

Поредното разбито същество.
Поредното измъчено лице.
Поредното спряло сърце.
Поредното тяло за колекцията ми...

Заедно с теб изчезна
здравия ми разум.
Ти ми го отне,
заради теб правя глупости.

Самонаранявам се,
не по начина на другите, а по мой.
Моята най-голяма болка
е да гледам тъгата
в очите на жертвите си.

Ти ме превърна в болно копеле!
В шибан мазохист!
В умопобъркан демон!
Заради теб сега съм убиец!

Но знаеш ли какво?
Следващата ми и последна цел..

Си ти!