Измина час, няма следа от теб...
'Къде си? Защо те няма?'
Питам се всеки ден...
В очите ти съм никой...
А може би и някой?
Някой като тях?
Някой като хората,
с които се разминаваш
на улицата?
А може би вече забрави?
Забрави ли какво съм?
Бяхме неразделни...
Сега съм наблюдател...
Стоя отстрани и гледам...
Гледам и записвам...
Записвам и уча....
Изучих всеки твой ход,
Твоят характер, решения, всичко!
И още не е достатъчно,
За да ме забележиш...
Какво трябва да направя,
За да махна калта от очите ти?
Какво трябва да направя,
За да ме видиш без маска?
За теб дадох всичко...
Но.... Вече знам...
Хората са само пречка...
Ти... И всички тях....
Вие не струвате нищо...
Вие сте пречка, която
трябва да преодолея...
Вие сте проблем,
Който трябва да избягвам!
Вие сте чудовището,
От което се страхувам!
Вие сте онова,
Което ме подлудява!
Вие сте това,
Което ме наранява!
Вие сте тук...
За да ме унищожите....
______________________
Здрасти... 😛
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
