Под Маската

133 :)

Раненото момиче

Тя заключи вратата, игнорирайки виковете и молбите на съквартирантката си.
Грабна ножчета от острилка, което удобно беше скрила под чашата, в която стояха четките за зъби.
Направи няколко дълбоки разреза по лявата си ръка, като се успокои, че скоро познатата болка ще я спаси.
За жалост, болката, която изпитваше не бе достатъчна. Направи още няколко разреза и на другата си ръка, вече сигурна, че болката ще я успокои.
Седна с гръб към вратата, от която още се чуваха викове и неуспешни опити за отварянето ѝ.
Тя погледна към ръцете си, от които течеше толкова много алено-червена кръв, че вече ръкавите ѝ бяха напоениа, а малки капчици украсяваха пода. На лицето ѝ си проправи път една невинна усмивка.
Същата, която се появи, когато за първи път видя него... Любовта на живота ѝ, но и символа на нещастията ѝ.
Изведнъж реализацията я достигна, кръвта не спираше да тече, а болката вече минаваше границите на удоволствието ѝ.
Тя побърза да стане, но главата ѝ се замая. Тя не се предаде, отказваше да умре тук, щеше да е много жалко за нея.
Надигна се отново и отключи вратата. Съквартирантката ѝ връхлетя веднага и я обяви в нежната си прегръдка като побърза да вземе аптечката от ъгала на банята за да превърже ръцете ѝ.
"Толкова много съжалявам! Не знаех какви ги върша! Не искам да умра така!" Разплака се раненото момиче.
"Не се притеснявай! Всичко е наред, аз съм с теб! Сега съм до теб!" Съквартирантката ѝ започна да шепти успокояващи слова и избърса течаштие ѝ сълзи...

°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°

Това просто ми дойде отвътре, нямам главна представа защо го написах

Надявам се да ви хареса~