За 100-тен път ти казвам
'Спри да ме раняваш!'.
Удряш пак и пак и пак,
Не спираш, но няма проблем.Харесвам как ме рушиш.
Харесвам да тече кръвта ми
по красивите ти ръцете.
Харесвам злата ти усмивка.Ти бе моят искрящ герой,
Сега си моят тъмен убиец.
Убиваш ме бавно всеки ден,
Но лекувам се бързо цяла нощ.Ти си моят убиец.
Убий емоциите ми!
Убий разсъдъка ми!
Убий ме!За 100-тен път ти казвам,
'Убий ме днес!',
За да възкръсна довечера.
Моля те, убий ме...
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....