Нещо мечтано за мен.
Нещо изкуствено за теб.
Нещо познато на всеки,
Средство за убиване на верни.
Лъжа красива, но изчезва,
Истината дойде и света е ми изчезна.
Тъгата сърцето ми раздира,
А живота си отлита.
Защо останах при теб като знаех, че ще ме нараниш?
Защо вярвах в теб като ти не вярваше в мен?
Исках да си ми опора!
Исках да имам подкрепа!
Исках да плача и да се смея
На рамото на някой друг!
Грешките ти забравях,
На малки похвали се радвах.
Фатална грешка направи
И очите ми отвори за нас.
Свят със изсъхнали бои.
Вече нищо освен спомени.
Края ти построи
И мен забрави за винаги.
Каза, че ще сме заедно!
Твоята 'подкрепа' бе лъжа!
Предаде ме, не беше игра!
Твоя 'златен билет' отлетя!
°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•°•
Ако искате вярвайте, разплаках се... ;-;
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....
