Задушавам се от лъжи...
Исках само да усетя любов...Тъпках се с проклети хапчета...
Обезболяващите изтъпяват болката от острието,
Но не и болката в душата ми...Вече не чувствам нищо,
Освен тъга...Приспивателни...
Едно, две или три?
Няма значение!
Не мога да заспя...
Искам само да умра!Толкова много хапчета...
Не мога повече!
Тялото ми ги отхвърля!
Защо не ми се подчинява?!
Това е глупаво...Какво да правя сега?
Толкова съм отблъскваща...
Бяла кожа, черни дрехи,
Тъмни кръгове под очите,
Закрито око, фалшива усмивка
Аз съм аутсайдер... Нали?Наричат се мои приятели,
Всъщност са врагове...
Те взимат, но не връщат...
Трябваше да го науча вече...
Хората са способни
Само да нараняват...111 думи...
YOU ARE READING
Под Маската
PoetryТова се превърна в книга с поеми.... Не ме бива с поезията или с римите. Четете, ако искате....