Под Маската

104

Скъпо семейство,

Бих искала да можехте поне вие да видите под маската ми. Исках да ви покажа раните си, но се страхувах от отхвърлянето Ви. Исках да ме обичате такава, каквато съм, но не мисля, че ще можете. Бих искала да можех да се усмихвам истински поне пред Вас. Да намирам утеха, защита, надежда, но се самозалъгвах. Знам колко много ме обичате, знам колко много време, труд и надежди сте дали за мен, но всичко може да изчезне за миг. Вашият малък Свят може да изчезне. Затова, не се чудете, когато се събудите и мен ме няма. Не се чудете, когато не се върна от училище. Не се чудете, когато не се върна от магазина. Просто погледнете към небето и си спомнете спомените с мен. Поне вие ще си ме спомняте до сетния си дъх. Радвайте се, че избрах да съм свободна. Радвайте се, че имах смелостта да се освободя от веригите, които не ми позволяват да бъда щастлива. Радвайте се, че вече няма да ме боли всеки ден. Моля Ви, не тъжете за мен! Моля Ви, не се обвинявайте! Не сте виновни, че не успяхте да видите истината. Криех я прекалено добре...

С обич,
Вашият малък Свят,
Аз!