Под Маската

112

Вървя сам, по пътеката.
Разбит от спомени,
Изсъхнал от сълзи.
Пътеката от лъжи.

Ще ме чакаш ли в края?
Изгубих ли те в началото?
Дали си там, по средата?
Или си под краката ми?

Пътека, кървяща, мъртва.
По пърченца от себе си
Вървя аз и търся отговори.
Къде си, за да ми отговориш?

Ще ме чакаш ли в края?
Изгубих ли те в началото?
Дали си там, по средата?
Или си под краката ми?

Още съм изгубен...
Някъде из пътеката...
Няма небе, няма земя...
Има само една пътека....

Скитам се между световете.
Черно и бяло, щастие и тъга.
Ах, до болка познатата
Любов и умраза за нас!

Моята пътека, моят живот.
Мойто спасение, моята гибел.
Пътека, изпълнена с надежда
За нови пътешественици...

Това си ти - моята пътека.
Убиваш, разкъсваш, рушиш.
Просто минавам и заминавам.
Нямам работа с теб повече.